Читать «Черно море» онлайн - страница 202

— Армията ще го транспортира до летището и оттам с военен самолет до Лондон. Ще бъде складирано в правителственото хранилище за злато в центъра на Лондон под улица „Треднийдъл“.

Самър погледна към Финли:

— Откъде знаехте, че днес е денят?

— В архива ни имаше копие от проектодоговора, така че знаехме много добре кога изтича срокът. Можете да си представите моя шок, когато вчера в банката се появихте вие, а след вас — руснаците.

— Мда — усмихна се Трехорн, — измъкнахте се на косъм.

— Нищо не знаете — въздъхна Финли.

— Не сте имали подписано копие на договора, нали? — попита Пърлмутър.

— Точно така — кимна банкерът. — Докато руснаците не ни донесоха подписания екземпляр, нямахме правно основание. Сега вече имаме доказателство за законността на договора. Британското правителство трябва да ви благодари за това.

— А останалите клаузи от договора? — попита Дърк.

— Ще предяви ли претенции британското правителство за правата си върху полезните изкопаеми?

— Кой може да каже? Ако някога тези права бъдат признати, Британия ще стане най-богатата нация в света. Предполагам обаче, че руснаците по-скоро биха ни обявили война. Вероятно въпросът ще бъде заметен под килима в името на дипломатическата тайна. Жалко за вас.

— Защо? — попита Самър.

— Защото съм сигурен, че в другия случай кралицата щеше да ви направи всички почетни рицари.

— Рицари? — удиви се Трехорн. — Боже, това наистина щеше да е страхотно.

Самър поклати глава при тази мисъл.

— Можем ли да видим златото?

— Разбира се. — Финли ги въведе в клетката и спря до един от сандъците. Вдигна капака и пред тях лъснаха блестящите жълти кюлчета, които си приличаха като две капки вода с онова, което Самър беше намерила в „Кентърбъри“. Финли извади едно и им го подаде, за да може всички да му се полюбуват.

— Има и един-два сандъка с необработени скъпоценни камъни — изненада ги той.

Самър последна подържа кюлчето и когато го връщаше на Финли го изтърва. Тежкото кюлче иззвънтя, когато падна на пода.

— Извинете, господин Финли, но не всеки ден ми се изплъзват милиард долара.

— Права сте. — Той вдигна кюлчето. — Мога да си представя вашето разочарование след дългото и трудно преследване на златото.

— Вярно, че ми струва няколко безсънни нощи — отговори тя.

Когато се упътиха обратно към фоайето, забеляза, че Дърк се усмихва.

— Като се имат предвид обстоятелствата, си странно щастлив.

— Точно си мислех какъв късметлия съм.

— Късметлия? Направо си скъсахме задниците от бачкане, за да намерим златото, а то през цялото време си е лежало в банката. Беше и си остава голяма тайна. Къде е късметът в тази история?

— В тайната. Така няма да ми се наложи до края на живота си да те наричам дейм Самър.

89

От прозореца на наетия апартамент Мартин Хендрикс наблюдаваше как холандски полицаи нахлуват в оградената му резиденция малко по-надолу по улицата. Ако беше гледал по-внимателно, щеше да забележи, че една чернокоса българка ръководи нахлуването.

Знаеше, че след провала на Васко е само въпрос на време следата да ги доведе при него. Досега обаче неговото име не се споменаваше в разгласата, на която се радваше разследването. Това беше най-важното.