Читать «Черно море» онлайн - страница 200

— Дайте да видя. — Мансфилд издърпа договора от ръцете на Водоков и плъзна очи по условията.

— Вие познавате руската история по-добре от мен — продължи Финли — но аз мисля, че Михаил I е първият руски цар от династията Романови. Историята казва, че е бил коронясан на двайсет и втори юли 1613 година. Боя се, че споменатата при подписването на договора през 1917 г. стогодишнина изтече току-що, днес на обяд, както се посочва в документа. — Той погледна към часовника на стената. — Активите вече са собственост на британското правителство, което взе мерки да влезе във владението им.

Той махна към войниците из фоайето. Мъжете бяха започнали да се подреждат, образувайки въоръжен кордон, който излизаше навън през входната врата с изключение на двама едри военни, които последваха Финли в отворения трезор. Скоро войниците се появиха отново, носейки малък, но очевидно тежък дървен сандък, който изнесоха през входната врата. Качиха го на един от военните камиони, който сега беше паркирал отпред, след това се върнаха за следващия.

След като изгледа сцената, дипломатът избухна:

— Това е възмутително! — изкрещя той на Финли. — Моето правителство ще изрази официален протест! — После се обърна към Мансфилд. — Защо не съобщихте по-рано?

— Защото разбрахме за това едва вчера късно следобед.

— Това със сигурност ще предизвика репресивни мерки! — Водоков изхвръкна от банката, вдигна ръка, за да спре такси и изчезна надолу по улицата.

Мансфилд се подсмихна, докато гледаше как дипломатът си тръгва, след това се приближи към Самър и останалите.

— Поздравления за добре свършената работа — каза той. — Как казвахте вие американците: ден по-късно е долар по-малко?

— В случая доларите по-малко са два милиарда — отговори Самър.

— Явно ще се наложи да останем с празни ръце.

— Вие би трябвало да се озовете зад решетките — избухна Хокър.

— Е, майоре, това не подхожда на западния рицарски дух. — Мансфилд се поклони леко. — Сбогом. — Обърна се и бавно излезе от банката, без повече да поглежда назад.

Мартина го последва навън, поклащайки глава на показаното от него безразличие.

— Провалихме се с трясък — каза тя, — а теб не те е грижа за гнева на Москва? Водоков е прав. Със сигурност ще има репресии.

Мансфилд вдигна рамене, докато минаваха край военните камиони.

— Скъпа другарко, пред себе си виждаш оцеляващ. Просто докато избухне следващата криза в разузнаването, ще избягвам Москва, а тогава тази случка вече ще е забравена.

— А директорът на „Чуждо разузнаване“?

— Царе, президенти и директори идват и си отиват, но Виктор Мансфилд винаги ще бъде в декадентския Див запад, за да се бори за Майка Русия. — Той я хвана под ръка. — Какво ще кажеш да пийнем по нещо някъде?

Строгата агентка го изгледа смутено, но накрая кимна:

— Така да бъде.

Пърлмутър гледаше как двойката бавно се отдалечава.

— Той със сигурност разбира нашия начин на мислене. Вече няма смисъл да бъде арестуван.

— Тукашните му дни като агент под прикритие свършиха — каза Хокър. — Мисля, че това е най-важното.