Читать «Черното слънце» онлайн - страница 7

Травис се приближи до следващия експонат — „Цифровото колело“. Въртящите се дървени дискове бяха използвани от европейските правителства стотици години за разшифроване на чувствителни комуникации. Бяха изобретени от французите и бяха служили като международен език на дипломацията до края на Първата световна война.

Цилиндричното цифрово колело се беше настанило уютно във витрината. Дървото беше излъскано от поколения хора с чевръсти пръсти. Ал спря и го погледна. Табелката с информация му напомни, че това се смята за най-старото декодиращо устройство на света.

По-нататък следваше любимият му експонат — машината „Енигма“. В музея бяха показани няколко разновидности и Травис винаги спираше и ги разглеждаше с възхищение. Трудно му беше да си представи, че разгадаването на механизма на нещо, което прилича на огромна пишеща машина, от поляците и после от англичаните, е спечелило войната за Съюзниците в Европа. Но така пишеше на табелката и кой беше той, че да го оспорва?

Някакъв шум го накара да замръзне. Травис извъртя глава и се втренчи в сумрака.

— Кой е? — извика и се запита дали някой от другите пазачи по погрешка не е навлязъл в неговата секция, но отговор не последва. Без Ал да забележи, от тавана се спусна стоманена примка и увисна над главата му — блестеше като сребърен ореол на светлината на лампите. И после, точно когато Травис се накани да тръгне, примката се нахлузи на врата му, затегна се и го повдигна на метър над пода.

Ръцете му се стрелнаха към гърлото и се вкопчиха в жицата, краката му ритаха, от гърлото му излизаха нечовешки, клокочещи звуци. От мрака до него се появиха два тъмни силуета, трети скочи от тавана.

Единият дръпна стол от редицата до стената и го натика под Травис, който размахваше ръце и крака. Той откри, че може да стъпи само на пръсти, но това поне отслабваше задушаващия натиск около врата му. Белите му дробове се задъхваха за въздух. Яката на униформената му риза се обагри в кръв от впитата в гърлото му примка.

На пръсти, с пресъхнала от страх уста, Ал наблюдаваше тримата маскирани и облечени в черно натрапници. Те се приближиха до главния експонат, бързо отвинтиха капака на витрината, свалиха стъклото и го оставиха на пода. След това онзи в средата бръкна вътре, извади машината „Енигма“ и я сложи в раницата на единия от придружителите си.

Травис понечи да ги попита какви ги вършат, по дяволите, и да изтъкне, че няма начин да се измъкнат от военната база, но от устата му излезе само задавено хъркане и шептящи стенания.

Звуците обаче накараха мъжете да се обърнат и един от тях се приближи до пазача.

— Каза ли нещо, чернилко?