Читать «Черното слънце» онлайн - страница 178
Джеймс Твайнинг
— Кой е той?
Медицинската сестра беше застанала до дебелото стъкло за наблюдение на стаята. Лекарят до нея сви рамене и зашепна в ухото й. Ноздрите му се разшириха, когато се наведе към гладката й шия и вдъхна парфюма й.
— Не искат да кажат. Полицаите го докараха с другия снощи.
— Какво им е? — Тя го погледна с любопитство.
— Този е прострелян в гърдите и не е отворил очи, откакто го докараха. Другият имаше многобройни рани от наръгване с нож.
— Имаше?
— Почина рано сутринта.
Очите й се разшириха.
— Сбили ли са се?
— Така се предполага. Но искаш ли да знаеш нещо наистина странно? Този тук има протеза на ръката. Един от санитарите я издърпал, докато го пренасяли от носилката на леглото. Едва не получил инфаркт.
Медицинската сестра се засмя, после виновно прикри смеха си с ръка на устата.
— Сериозно?
— Да. — Лекарят кимна енергично, радостен, че след три месеца неуспешни опити най-после е привлякъл вниманието й. — А видя ли колко много американци пристигнаха?
— Да.
— Чух, че били от… — Той огледа коридора и продължи: — От ФБР. Не пускат при него никого, без да го проверят?
— Мислиш ли, че е някаква важна клечка? Известна личност?
— Знаеш ли кой мисля, че е? — Лекарят й намигна заговорнически.
— Кой? Тя нетърпеливо се вторачи в него.
— Елвис Пресли. Най-после са го открили тук, в Падерборн. Работел е в железария и е имало престрелка, докато се опитвали да го задържат.
— Голям си шегаджия — изкикоти се тя и игриво го плесна по рамото.
Отново се обърнаха към стъклото, единственото легло, апарата за командно дишане и монитора за следене на сърдечната дейност.
— Искаш ли кафе? — попита лекарят.
— С удоволствие. — Сестрата се усмихна.
Тръгнаха по коридора.
Стаята беше осветена само от редиците техника за наблюдение и поддържане на живота. Екраните сияеха в зелено. Непрекъснато проблясваха предупредителни лампи. Чуваха се и два отличителни звука — съскането на апарата за поддържане на дишането и бавното ритмично пиукане на монитора за сърдечната дейност.
Изведнъж клепачите на Ренуик потрепнаха и очите му се отвориха.
1
На 29 януари 1863 г. полковник Патрик Едуард Конър и двеста доброволци от Кемп Дъглас в Солт Лейк Сити нападат бивак на индианското племе шушони. Загиват 250 индианци, в това число 90 жени и деца. — Б.пр.
2
Добър вечер, господине (нем.). — Б.пр.
3
Да (нем.). — Б.пр.
4
Добър ден (нем.). — Б.пр.
5
Елате (нем.). — Б.пр.
6
Петима мъже. Навън. Задават въпроси (нем.). — Б.пр.
7
Добре (нем.). — Б.пр.
8
Бързо (нем.). — Б.пр.
9
Уиски. Без лед. Благодаря (нем.). — Б.пр.
10
По дяволите (фр.). — Б.пр.
11
Добро утро, господа (нем.). — Б.пр.
12
Ermitage (фр.) — място за уединение. — Б.пр.
