Читать «Черното слънце» онлайн - страница 6

— И?

— Може ли да отидем на по-уединено място?

— Защо?

Том кимна към ченгетата.

— А, да. — Шпигел въздъхна. — Елате с мен.

Поведе Кърк надолу по стълбите. Минаха през централната част на синагогата и стигнаха до дървена врата. Равинът я отключи и влязоха в малка градина. От всички страни се извисяваха стените на съседните къщи. Земята беше някак нагъната на хълмчета и падини и осеяна с тъмни силуети. Няколко дървета се издигаха към късчето синьо небе горе, голите им клони леко се поклащаха на ветреца и от време на време стържеха по стените като пръсти на скелет.

— Какво е това място? — шепнешком попита Том: неизвестно защо реши, че не бива да говори на висок глас.

— Старото еврейско гробище.

Кърк изведнъж осъзна, че тъмните силуети, разпръснати пред него и наклонени под всевъзможни ъгли като пияници, всъщност са надгробни плочи с най-различна форма и размери. Някои подпираха други, трети лежаха на земята. Изглеждаха така, сякаш са пуснати от голяма височина, дори хвърлени като семена. Бяха наблъскани толкова нагъсто, че калната влажна пръст между тях, където сутрешният скреж се бе разтопил, едва се виждаше. Том беше сигурен, че ако бутне някоя, всички ще паднат като огромни плочки от домино.

— Стотици години това е било единственото място, където градската управа ни е позволявала да погребваме мъртъвците си. Затова всеки път, когато гробището се е напълвало, е полаган нов пласт пръст и се е започвало отново. Някои твърдят, че е на единадесет нива.

Кърк коленичи до най-близката плоча. Върху олющената повърхност на камъка беше надраскана свастика. Той вдигна глава и озадачено погледна равина. Шпигел примирено сви рамене.

— Войната свърши отдавна, но за някои борбата продължава. — Равинът поклати глава. — А сега, господин Кърк, кажете ми — какво знаете за Карел Белак?

3.

Национален музей по криптология, Форт Мийд, щата Мериленд

2-ри януари — 02:26

Беше си измислил нещо като игра, за да не скучае, докато прави обиколките си. Пред всеки експонат си задаваше въпроси за табелките с информация, за да провери колко е запомнил. Както би трябвало да се очаква, след двадесет години служба знаеше наизуст всяка дума.

Първа беше системата „Майър Флаг“, серия визуални комуникационни средства, използвани по време на Гражданската война и дали началото на Армейските свързочни войски. Във витрините бяха изложени автентичните флагове, окъсани в битки и осеяни с петна от годините.

Доволен, той продължи да върви. Гумените му подметки скърцаха ритмично при всяка стъпка по застлания с линолеум под като метроном, отмерващ времето. Старателно лъснатите му обувки блестяха с отразена бяла светлина от намалените почти до минимум лампи на тавана.

Ал Травис беше пазач в Националния музей по криптология от деня на откриването му. Работата му харесваше. Най-после беше намерил място, където се чувстваше участник в нещо голямо и важно. В края на краищата той работеше за Агенцията за национална сигурност. Колко хора можеха да се похвалят с това? Работеше за агенцията, която отговаряше за информационните системи на Чичо Сам. АНС разбиваше кодовете на лошите типове. По дяволите, Агенцията имаше ключова роля в борбата срещу тероризма.