Читать «Черното слънце» онлайн - страница 175

— Искаш да кажеш, че ако взривим вътрешните, ще затворим пещерата от двата края?

— Не съм експерт по експлозивите — отвърна Арчи, — но и аз мисля така.

— Добре. Да се махаме оттук и да ги взривим. Не можем да позволим на Фьолц да изнесе урана.

Ренуик, който досега мълчаливо беше наблюдавал събитията, извика:

— Томас, мое скъпо момче, нали няма да ме оставиш тук?

— Няма ли? — сухо каза Кърк. — Само стой и гледай.

— Но те ще ме застрелят!

— Хубаво. Ще ми спестят труда — рече Арчи.

Ренуик не му обърна внимание и се вторачи в очите на Том.

— Ако не ми помогнеш, все едно ти ще натиснеш спусъка. Не го прави, Томас. Замисли се за времето, когато бяхме заедно. И как се разбирахме.

— Не го слушай, Том — предупреди го Арчи. — Той те омайва. Остави го да гние.

— Отговори на въпроса ми. — Кърк се приближи до Хари.

— Баща ми знаеше ли кой си? Работеше ли с теб?

— Пусни ме и ще ти кажа.

Том поклати глава.

— Не. Не искам да сключвам повече сделки с теб. Това е краят. — Бръкна в джоба му и извади златния „Патек Филип“. — Ще го взема — добави и прибра часовника в якето си.

— Така и така вече няма да ти трябва.

97.

12-и януари — 19:02

Побягнаха по тунела и след няколко минути излязоха от мината. Залегнаха сред дърветата и Том попита:

— Готови ли сте? — Държеше детонатора в дясната си ръка.

Виктор и Арчи кимнаха. Кърк включи устройството и издърпа антената. До всеки бутон блеснаха малки червени светлини.

— Две и три — напомни му Арчи. — Вътрешните. Те ще затворят пещерата. Само две и три.

— Добре.

Том натисна втория бутон. Дълбоко под тях се разнесе грохот и земята се разтресе. От елхите се посипа сняг. От шахтата повя силен вятър и разроши черните коси на Виктор.

— Дай трети — каза Арчи.

Кърк натисна третия бутон. Този път звукът беше много по-силен и се чу по-наблизо. Гърленият рев се засили и от мината излезе облак пушек и прахоляк. Накрая димът се разсея и те се приближиха до входа.

— В теб ли е предавателят, Виктор? — попита Том. — Трябва да се обадим на Доминик и да проверим дали е успяла да слезе до хижата и да повика помощ.

Рускинята извади предавателя си и му го подхвърли. Том го включи и въведе кода, за да го настрои на предварително уговорената честота. И в този момент прогърмя изстрел.

Том инстинктивно се хвърли на земята и изпълзя зад една скала. След секунди Арчи допълзя при него. В снега край тях се забиха още два куршума.

— Къде е Виктор? — обезпокоено попита Кърк.

— Не знам — задъхано отвърна Арчи.

Том подаде глава иззад скалата и сърцето му се сви. Виктор лежеше на двадесетина метра от тях и го гледаше.

— Улучили са я — изръмжа Кърк и ядосано удари с юмрук по земята.

— Жива ли е?

Том я погледна пак. Тя бавно вдигна ръка и отвори уста, но не се чу звук.

— На ръба е. — Покрай главата му прелетя куршум и той се наведе точно навреме, за да избегне следващия. Над тях изригна фойерверк от сняг. — Кой стреля, по дяволите? Как се е измъкнал?

Арчи надникна от другата страна на скалата.

— Хехт. Стреля от дупката.