Читать «Черното слънце» онлайн - страница 177
Джеймс Твайнинг
След малко ехото заглъхна. Във въздуха остана само гъст облак прах и пушек, надвиснал като тежка мъгла. Том се закашля и от очите му потекоха сълзи. Чу вик и видя, че на поляната се появи Доминик, следваха я десетина въоръжени австрийски полицаи.
Погледна бледото лице на Виктор. На устните й беше застинала усмивка.
Кръвта в снега около нея беше черна и отразяваше лунната светлина като огледало.
98.
Прясно изкопаната купчина пръст беше заострена и приличаше на тънък черен пръст, стърчащ от белия сняг. От комините на фабриките в далечината се издигаше мръсен сив пушек и безцелно се виеше нагоре, но достигнеше ли светлината на слънцето, изведнъж се превръщаше във великолепен розов облак, извисяващ се към ясното небе.
— В края на краищата тя се оказа свястна, нали? — измърмори Арчи и дръпна от цигарата си.
— Да. — Том кимна. — Представи се страхотно.
Настъпи мълчание.
— Харесваше те.
Кърк се усмихна тъжно.
— И аз я харесвах.
— Хехт не й даде шанс.
— Да. — Том пристъпи от крак на крак и реши да смени темата. — Има ли новини за Дмитрий?
— Бейли ми се обади снощи. Все още няма следи от него. Негодникът е извадил късмет — сигурно е бил навън, когато взривихме мината.
— Има ли оцелели?
— Шестнадесет. И четирима убити. Сигурно са били в тунела при първите взривове.
— А Ренуик и Хехт?
— Все още ги търсят.
— А уранът? Какво ще стане с урана?
— Според Бейли германското и американското правителство „обсъждат“ какво да правят с него.
— Това означава, че разпалено се карат на кого принадлежи — подсмихна се Том. — Някои неща никога не се променят. А Бейли? Всичко наред ли е с него?
— Ще го местят в Ню Йорк. Повишават го.
— Браво на него. А Виджиано?
— Върнали са го в Солт Лейк Сити. Предполагам, че ще приключи кариерата си като регулировчик.
— Ако му провърви — засмя се Том.
— Бейли спомена, че му се обадила Дженифър Браун. Питала за теб. Очевидно е надушила за участието ти в тази история. Мисля, че й е казал друг агент на ФБР.
— Е, и? — хладно попита Кърк, вторачил очи в земята.
— Може би трябва да й се обадиш. Виж какво, знам, че те тормозих, защото тя е федерален агент, но двамата бяхте много добри. Онези неща за баща ти, Ренуик и Виктор…
— Катя. Казваше се Катя — поправи го Том.
— Всички тези неща явно те объркаха. Трябва да заминеш някъде на почивка. Може да отидем заедно. Какво ще загубиш?
— Виждаш ли всичко това, Арчи? — Кърк посочи надгробните плочи около тях. — Това ще загубя. Прекарах твърде много от живота си в гробища. Погребах твърде много хора, които обичах. Не можеш да тъгуваш за нещо, което не си имал.
Коленичи, гребна шепа пръст и я преся през пръстите си. Студът беше смразил влагата и пръстта се посипа по земята като зрънца лед. Кърк се изправи и ядосано хвърли останалата част.
— Да отидем да пийнем по едно.
— Не по едно. По няколко — усмихна се Арчи и хвърли цигарата си. Тя горя няколко секунди, после припламна и угасна.
Епилог
Някои се смяха, други плакаха. Повечето мълчаха. Спомних си един стих от индуската свещена книга Бхагават Гита, „Аз станах смъртта, разрушителят на световете“.
