Читать «Черното слънце» онлайн - страница 174

— Идиот — неочаквано извика Кърк, претърколи се върху Арчи и го ритна в корема. — Ти си виновен! Заради теб ще ни убият.

— Ако някой е виновен, това си ти — изкрещя Арчи. — Казах ти да се откажеш.

Хехт се обърна към тях. Лицето му беше безизразно.

— Скоро ще имате време да се карате, колкото искате. На оня свят.

Приближи се до Том и го хвана за рамото, за да го дръпне. Кърк обаче извъртя глава и захапа ръката му между палеца и показалеца. Хехт изрева от болка.

В същия миг Виктор застана зад другия пазач, чието внимание беше насочено към схватката, и с всичка сила го удари по главата. Той изохка и падна на земята.

Хехт чу и се обърна. Кървящата му ръка беше притисната до гърдите, но с другата измъкна пистолета си. Арчи вдигна крак и го изрита. Оръжието изхвърча от пръстите на Хехт и изтрака на каменния под. Хехт изкрещя, скочи върху Виктор и я удари по главата.

Тя го ритна с коляно в слабините и той изрева от болка и се строполи на земята, но веднага запълзя към пистолета си.

Том се надигна, подпря се на стената, за да се изтласка, оттласна се и се стовари върху гърба на Хехт. Хехт обаче само тръсна рамене и Том се свлече на земята. Забавянето обаче беше достатъчно за Виктор. Тя скочи и грабна оръжието, преди огромните ръце на Хехт да го вземат.

Пристъпи към Хехт, чиито очи горяха от ярост, и насочи пистолета към лицето му. И после, с едно-единствено мълниеносно движение, го удари по слепоочието с дръжката на пистолета. Той зарови лице в прахоляка на каменния под.

— Господи, колко се радвам, че те виждам — задъхано каза Том.

— Казахме ти да не влизаш в мината — усмихна се Виктор, извади нож и сряза белезниците му.

— Откъде взе тези дрехи? — попита Арчи, когато тя приклекна, за да освободи и него.

— Един от хората на Фьолц реши да се изпикае прекалено близо до нас. — Виктор се ухили. — За щастие се оказа, че са ми по мярка.

— Как разбра, че сме тук? — попита Том.

— Доминик предположи, че ще сте тук. Каза, че няма да можете да се справите сами. Добре, че ви познава отлично.

— Къде е тя? — Кърк се огледа притеснено, сякаш очакваше, че Доминик ще изскочи от мрака. — Добре е, нали?

— Отиде да се обади на ФБР, нали й даде оная картичка. Видяла телефонен кабел, водещ към дома на стареца, когото срещнахме. Хайде, да се махаме оттук.

— Чакайте — каза Том. — Не можем да ги оставим да вземат урана. След като Фьолц го изнесе, повече няма да чуем за него, докато не стане късно.

— Прав си — съгласи се Арчи. — Но ние сме само трима, а те са над двадесет. Имаш ли план?

Кърк заобмисля възможностите за избор. Накрая простряното тяло на Хехт му подсказа идея.

— Детонаторът — възкликна Том. — Може да използваме експлозивите, с които той щеше да срути мината, за да ги затворим вътре, докато не дойде полицията. Претърси го. Трябва да е в него.

Арчи преобърна Хехт, пребърка го и намери детонатора в единия му джоб и сгънат лист в другия. Разгърна го на земята и го освети с фенерчето си.

— Чертеж къде са поставени експлозивите. Номерирани са от едно до четири. Изглежда, във всеки тунел има по два, на входа и до пещерата.