Читать «Черното слънце» онлайн - страница 10

— Искам да ти покажа нещо.

Кърк я познаваше добре и по гласа й разбра, че е развълнувана. Тя обаче не добави нищо повече и той реши, че е размислила.

— Продължавай — подкани я.

— Става дума за Хари.

— За Хари? — Том стана. Сърцето му заблъска в гърдите. Хари Ренуик. Споменаването на това име го караше да стисне зъби. Хари Ренуик, най-добрият приятел на баща му. Том го познаваше от дете — Хари Ренуик му беше повече от баща, но водеше двойствен живот. Второто му „аз“ — Касий — беше легендарният гений в безпощаден престъпен синдикат в света на изкуството и крадеше, убиваше и изнудваше във всички краища на земното кълбо. Предишната година Хари Ренуик дори се беше опитал да натопи Том за убийство и после да го убие. Последният шамар на предателството и коварството му все още пареше Кърк.

— Нали ми каза, че е изчезнал веднага след случилото се в Париж миналата година? След…

— Да — прекъсна я Том. Не искаше отново да преживява подробностите. — Сякаш потъна вдън земя.

— Където и да е отишъл, сега някой го търси. — Доминик разгърна най-горния вестник — „Хералд Трибюн“ от предния ден. Прелисти на страницата за лични обяви и посочи текст, който беше оградила с червено.

Кърк започна да го чете, усмихна се, после се изсмя.

— Това са пълни глупости! Някакви си лъвове, шимпанзета и хипопотами. Да не става дума за някакъв цирк?

— И аз така помислих отначало, но знаеш, че обичам ребусите.

— Да, знам. — Наред с останалите си положителни качества Доминик имаше изумителната дарба да решава игри с думи и други видове логически загадки. Том не искаше да остава по-назад от нея и всеки ден се опитваше да реши кръстословицата във вестника под зоркия й поглед, но без особен успех.

— Отне ми само няколко минути. Това е прескачащ шифър.

— Какво?

— Прескачащ шифър. Еврейските учени от години го намират в Тората. Взимаш първата буква „Т“, която се появява в Битие, прескачаш четиридесет и девет до петдесетата и после още четиридесет и девет букви до следващата и така нататък. И накрая се оформя дума.

— Какво?

— Тората. Заглавието на книгата е кодирано в текста. Същото е и със следващите три книги. Според някои изследователи Старият завет е огромно шифровано послание, което предсказва бъдещето.

— И обявата е написана по този начин?

— Въпросът е да откриеш интервала. В случая се брои всяка осма буква.

— Като започнеш с първата?

Тя кимна.

— Първата буква е „П“. — Том преброи седем букви. — А после „О“. — Той грабна молив и започна да записва всяка осма буква. — Сетне „С“… След това „Л“… „Последно“! — възкликна победоносно.

— „Последно видян в Копенхаген. Чакай следващ контакт“. Вече го разкодирах.

— И мислиш, че има и други такива съобщения?

— След като открих това, прегледах предишните броеве на „Хералд Трибюн“. На всеки няколко седмици от повече от половин година има шифровани съобщения, в които е използван същият метод. Записах ги тук.

Доминик му даде един лист и Том зачете на глас:

— „В Хонконг е студено. Опитай Токио“. „Съсредоточи издирването в Европа“. „ДНК пробата е на път“. „Забелязан във Виена“. — Погледна Доминик. — Съгласен съм, че някой търси някого или нещо, но никъде не се споменава, че е Хари.