Читать «Черното слънце» онлайн - страница 11
Джеймс Твайнинг
Тя измъкна най-долния вестник.
— Това е първото — и най-дългото — съобщение. — И посочи една обява, която също беше оградила с червено.
— Какво пише?
— „Десет милиона долара в брой награда за информация, водеща до залавянето жив или мъртъв на Хенри Джулиъс Ренуик. Съобщете за интереса си на тези страници следващия четвъртък, като използвате същия метод“.
Том замълча, осмисляше новината. После попита:
— Отговорил ли е някой?
— Дотук двадесет и пет положителни отговора.
— Двадесет и пет?! — възкликна Кърк.
— Които и да са, имат цяла частна армия, която се опитва да намери Хари. Въпросът е защо.
— Не. Въпросът е кой.
5.
Къде се бяха объркали нещата?
Кога се беше превърнал от амбициозен човек с високи постижения в посредствен?
Кога някой от шефовете бе решил, че макар да е пробивен, енергичен и изпълнителен, не притежава необходимите качества, за да се издигне?
Кога оставането му достатъчно дълго на работа, за да получи максималната пенсия, стана единствената причина да се вдига от леглото сутрин?
Как хора на половината на годините му го изпревариха толкова бързо, че докато все още плюеше прахоляка зад тях, те отдавна бяха изчезнали зад хоризонта?
Четиридесет и една годишният специален агент Пол Виджиано слагаше по патрон в петте празни гнезда на своя лъскав „Еърлайт Тай модел 342.38 Смит и Уесън“ заедно с всеки въпрос, който се набиваше в съзнанието му.
Зареди оръжието, замисли се за момент, после бавно го вдигна. Пое дълбоко дъх, издиша бавно и бързо изпразни револвера в мишената в отсрещната страна на стрелбището. Всеки изстрел усилваше ехото на предишния и накрая цялото помещение заехтя.
— Май наистина искаш да убиеш някого — засмя се жената в съседната кабина.
Той й отвърна с кисела гримаса, а тя се обърна и се прицели. Намесата й му напомни, че поради някакъв необоснован стремеж към равенство между половете Бюрото правеше всичко възможно да издига
Всичко се дължеше на едно малко неволно недоглеждане. Малка грешка в инак безупречната му кариера. И сега Виджиано бавно се давеше в морето на посредствеността.
Поклати глава и натисна бутона, за да приближи мишената. Черният силует забръмча и се понесе към него като отмъстителен призрак, после се разтресе и спря. Виджиано го огледа да види дупките.
За негова изненада нямаше нито едно попадение.
— Добра стрелба, каубой — подигравателно подметна оръжейникът на ФБР, беше се промъкнал зад гърба му и надничаше над рамото му. — По дяволите, ще си пръснеш топките, докато се мъчиш да улучиш бандита!
— Да ти го начукам, Маккой.
Характерният му провлечен говор, типичен за жителите на Ню Джърси, някак подхождаше на италианския му произход, загатнат от гъстите черни вежди и коса и тъмните сенки около очите. Мургавата му кожа се допълваше от волева решителна челюст, която стърчеше като броня на кола и създаваше представата, че ако хвърлиш нещо по него, то ще рикошира като камък, ударил бетонна стена.
