Читать «Позор» онлайн - страница 5
Джон Максвелл Кутзее
Запознаха го със Сорая в мрачно стайче до канцеларията на „Дискретна връзка“, със спуснати завеси на прозорците, саксии в ъглите и застоял тютюнев дим във въздуха. Във ведомостите им Сорая се водеше под рубриката „Екзотични“. На снимката беше с червено цвете в косата и почти незабележими бръчици в ъгълчетата на очите. До нея беше отбелязано: „Само след обяд.“ Именно това го накара да се реши: обещанието за спуснати капаци на прозорците, хладни чаршафи, откраднати часове.
От самото начало връзката им го задоволяваше — точно каквото му трябваше. Пълнота на чувствата. Цяла година не усети нужда да се върне в агенцията.
След това дойдоха случката на „Сейнт Джорджис стрийт“ и последвалото отчуждение. Макар Сорая да продължава да спазва уговорките, той долавя задълбочаващо се охладняване и я усеща как се превръща в жена като всички други, а него превръща в обикновен клиент.
Той има ясна идея какво си говорят проститутките за мъжете, които ги търсят често, и особено за по-старите мъже. Разказват си случки, смеят се, но и се гнусят, както човек се гнуси от хлебарка, видяна посред нощ в умивалника. Скоро и от него ще се гнусят, макар елегантно-злобно. От тази съдба не може да избяга.
На четвъртия четвъртък след случката, точно на излизане, Сорая оповестява онова, от което той се опасява:
— Майка ми е болна. Ще трябва да прекъсна, за да се грижа за нея. Идната седмица няма да съм тук.
— Ще те видя ли по-идната седмица?
— Не съм сигурна. Зависи как ще се чувства. Най-добре първо се обади по телефона.
— Нямам номера ти.
— Обади се в агенцията, те ще ти го дадат.
Той изчаква няколко дни, след това телефонира в агенцията.
— Сорая? Сорая ни напусна — казва мъжът. — Не, не можем да ви свържем с нея, правилата на заведението не позволяват. Бихте ли искали запознанство с друга от нашите домакини? Има голям избор на екзотични дами от Малайзия, от Тайланд, от Китай — каквото ви се доще.
Той прекарва една вечер с нова Сорая — изглежда, че името е станало популярно в търговията — в хотелска стая на „Лонг стрийт“. Новата е най-много осемнайсетгодишна, неопитна и според него — грубиянка.
— Каква ти е професията? — пита го тя, смъквайки дрехите си.
— Внос-износ.
— Айде бе!
Във факултета му има нова секретарка. Той я води на обяд в ресторант, на дискретно разстояние от университетското градче и търпеливо я изслушва да му се жалва от училището на синовете си, докато поглъща салатата от скариди. Около игрищата се навъртали наркопласьори, разправя тя, а полицията нищо не правела. От три години те със съпруга й чакат да емигрират, имената им са в списъка на новозеландското консулство.
— Вие сте си друго, по-лесно ви е, искам да кажа, положението ви може да е добро, може да е лошо, но поне знаете къде сте.
— На нас ли? Какви сме ние?
— Имам предвид вашето поколение. Сега хората просто вземат и си избират законите, на които ще се подчиняват. Анархия. Как се възпитават деца, като наоколо цари такава анархия?
Името й е Дон. При втората им среща спират в дома му и се любят. Нищо не излиза. Тя го дращи и щипе и накрая така истеризира, че го отблъсква. Той й заема гребен и я откарва обратно до университетското градче.