Читать «Позор» онлайн - страница 4

След това, една съботна сутрин всичко се променя. Той е в града по работа; крачи по „Сейнт Джорджис стрийт“, когато погледът му пада върху стройна фигура в тълпата пред него. Сорая, няма грешка, между две деца, две момченца. Носят пакети — пазарували са.

Той се колебае, после ги следва от разстояние. Те изчезват по посока на Рибния ресторант на Капитан Дориго. Двете момченца имат лъскавата коса и тъмните очи на Сорая. Могат да бъдат единствено нейни синове.

Той продължава, връща се, повторно минава покрай заведението. Тримата са седнали на една маса до прозореца. За секунда очите на Сорая, погледнала през стъклото, срещат неговите.

Той винаги е бил светски мъж, плуващ в свои води сред гъмжило от тела, от които струи желание, и сред погледи, кръстосващи саби. Но веднага се разкайва за погледа, който разменя със Сорая.

На срещата им следващия четвъртък изобщо не споменават случката. Но споменът продължава да ги притиска. Не му се иска да се рови в опасната двойственост, в която живее Сорая. Нека всеки да си води двоен живот, троен живот, живот, разпределен на повече части! Дори сякаш изпитва по-силна нежност спрямо нея. „Няма да издам тайната ти“, иска да я увери.

Но нито той, нито тя са в състояние да загърбят случилото се. Двете момченца са неизменно между тях, играят си тихи, като сенки, в ъгъла на стаята, в която се съвкупяват майка им и непознатият мъж. В обятията на Сорая той за частици от секундата се изживява като техен баща: отчим, осиновител, заместител. Когато напуска леглото й, усеща как очите им го стрелкат тайно и любопитно.

Неволно мислите му се насочват към другия баща, истинския. Има ли понятие какво върши съпругата му, или предпочита да живее в блажено неведение?

Самият той няма син. Прекарал е детството си в женско обкръжение. Постепенно майка му, лелите и сестра му отстъпиха място на любовниците, съпругите, на една дъщеря. Обграден от жени, той обикна жените и до известна степен се превърна в истински коцкар. Висок, добре сложен, мургав, с развята коса, винаги можеше да разчита на известен чар. Решеше ли да погледне някоя жена по-особено, с определено намерение, знаеше, че жената ще откликне. Така живя години, десетилетия, това го поддържаше.

След това един ден всичко свърши. Дарбата му го напусна без предупреждение. Погледите, които някога откликваха, сега се плъзгаха над, покрай и през него. За секунда се превърна в призрак. Проумя, че ако желае жена, трябва да се научи да я преследва; често да я купува по един или друг начин.

Съществуването му се превърна в неспокойна бъркотия от безразборни връзки. Въртеше любов със съпругите на колеги; намираше си туристки из баровете по крайбрежието или в „Клуб Италия“; спеше с курви.