Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 77

— Внимавай. Напитката е силна.

Допря кратуната до устните си и отпи една глътка. От острото парене, което усети в гърлото си, отвори широко уста и се закашля.

— Какво е това нещо? — дрезгаво попита той и върна кратуната.

— Ечемичена вода и няколко капки ферментирал сок от див ибос. Наричат го „огъня на Чийм“.

На Нико не му хареса как звучи това. В стомаха му трептеше топлина, но той беше наясно, че тя е илюзорна. Баща му веднъж беше казал, че е опасно човек да спи пиян, когато температурата пада.

— Мислиш ли, че е разумно да се напиваш тази вечер? — попита той.

Старецът махна с ръка към него, сякаш е някоя досадна муха.

— Успокой се, момче. А и махмурлукът ще ни помогне за онова, което трябва да направим утре.

Разбира се, Нико не откри никакъв смисъл в думите му, но не каза нищо.

За вечеря споделиха парче пушена шунка и пита киш с по чаша чий, сварен с вода от близкия поток. Пиха още от огъня на Чийм и все повече се развеселяваха с отслабването на светлината и увеличаването на броя на звездите над главите им. Огънят припукваше и хвърляше искри на фона на мрака, който изглеждаше още по-черен заради светлината на пламъците. Свалиха си ботушите и започнаха да си греят краката на него.

— Далече ли е от тук? — успя да попита Нико, след като гледа известно време пламъците, които съскаха и танцуваха като живи.

Той почти загуби представа за времето.

— Кое?

— Манастирът — далече ли е?

Възрастният мъж сви рамене. Беше взел един камък и сега умело го подхвърляше във въздуха с една ръка.

— Защо свиваш рамене?

— Защото не знам.

Нико си каза, че сигурно е пиян.

— Но щом като живееш там — опита отново той, — как може да не знаеш колко дълго трябва да пътуваме?

— Нико, довери ми се, всичко ще се изясни на сутринта. Засега си пийвай и се наслаждавай. Когато стигнем до Сато, те чакат тежка работа и обучение.

Нико неохотно прие отново кратуната. Отпи още една огнена глътка и я върна. След това легна по гръб да гледа звездите, положил ръка под главата си. Ставаше все по-студено.

С крайчеца на окото си наблюдаваше как Аш продължава да подхвърля камъка, докато изучаваше Клеймото, което висеше на врата му. Нико се обърна и погледна към него. Изражението на мъжа беше сериозно и вглъбено.

Трябваше да се досетя — помисли си Нико. — Той е сълзлив пияница като баща ми.

Аш вдигна поглед от Клеймото и видя, че Нико го наблюдава. Той изсумтя и пъхна Клеймото обратно под робата си.

— Какво? — попита старецът.

— Нищо. Аш… учителю Аш, имам въпрос.

— Задай го тогава — въздъхна старият чуждоземец.

— Ти каза, че Клеймото, което носиш, сега е мъртво. Но че е принадлежало на доверител.

— Да.

— Ако Клеймото се използва за възпиране, защо тогава ти не носиш свое? Защо не защитаваш себе си с обещанието за отмъщение?

Зъбите на Аш проблеснаха на светлината на огъня.

— Най-сетне — отвърна той — въпрос, който заслужава да бъде обсъден.

И след тези думи подхвърли камъка, който се завъртя във въздуха, преди той отново да го хване.

Аш се наведе по-близо, сякаш да сподели нещо на Нико.