Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 74

— А след това колко дълго ще ни отнеме пътуването до планините?

— Достатъчно дълго. Но страната е хубава, ако познаваш правилните пътеки. Спокойно място. Във вътрешността не живеят много хора, като се изключат религиозните ордени и отшелниците.

— И училищата за убийци.

До него Аш се размърда.

— Ние не сме просто убийци, момче.

От дясната страна на кораба бликнаха облачета сив дим. Котвите бяха спуснати. Те се повлякоха през водата и нагоре по брега, окичени с водорасли. После беше ред на въжетата. Хората ги хванаха и ги задърпаха към вързалата. Като помръдваше капризно под поривите на силния бриз, „Соколът“ бавно се спусна надолу.

Тренч се приближи, докато хората му скачаха през борда, за да привържат въжетата. Керидото се беше провесило на врата му. Капитанът все още накуцваше след битката.

— Върнах те у дома — каза той на Аш.

— Да, за което ти благодаря.

Тренч стисна ръката на Аш, а после и тази на Нико. Керидото се сбогува по своя начин с тракане. Берл не беше там, за да се сбогува. Момчето беше долу и се потеше трескаво в койката си. По време на битката беше загубило крак.

Нико се олюля, когато плоскодънният корпус се отпусна върху пясъка. Метна раницата си на рамо. Почувства се странно. Сега, когато „Соколът“ беше на земята, той почти съжаляваше, че трябва да го напусне.

— Хайде — подкани го Аш и се заспуска по подскачащия трап.

След всички предупреждения Порт Чийм се оказа до известна степен разочароващ.

Аш крачеше толкова бързо и целеустремено, че на Нико му беше трудно да види нещо от пристанището. Останаха само толкова, колкото да се снабдят с малко провизии и две мулета, на които да се придвижат към южната част на острова.

Онова, което най-много го ужаси в началото, беше вонята на това място. След скорошния дъжд улиците се бяха превърнали в кал и канализацията течеше свободно от двете им страни или по зловонни канавки. Миризмата беше силна и непреодолима и ставаше още по-непоносима от разлагащите се трупове на котки и кучета. Веднъж дори попаднаха на труп на млада жена без дрехи, на който минувачите не обръщаха никакво внимание.

Пред магазина Нико помогна за привързването на новозакупените амуниции отстрани на мулетата. Точно когато приключваше, му се наложи да отскочи встрани от пътя на градските стражи — отряд от мургави наемници алхази, облечени в пъстри брони, които се движеха бързо по улицата, като припяваха нещо на непознат и плашещ език. Малко след това двамата с Аш настигнаха отново стражите, които се бяха заели с потушаването на размириците в една кръчма. Беше си истински ръкопашен бой. Мъже крещяха и се въргаляха в калта отвън. Отвътре се разнасяше звънтенето на стомана, придружено от много силни гласове.

Побързаха да се отдалечат и се насочиха на юг през града. Аш се разкрещя на търговски на мърлявите улични хлапаци и ги убеди да се разкарат от пътя им срещу няколко монети. Децата дърпаха ръкавите на Нико и просеха храна, дребни монети, смолиста трева или дрос. Проститутките бяха навсякъде посред бял ден, та да могат всички да ги видят. До една бяха голи, покрити със златна боя от главата до петите. Раздрусваха гърдите си пред очите на Нико и той се извръщаше да погледне назад към блестящите им зърна, единствените части от тялото им, които не бяха боядисани.