Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 73

Както всички мерсиянски деца, и Нико беше отраснал с историите за разбойниците от Чийм. В Свободните пристанища често се случваше родителите да плашат непослушните си малчугани с разкази за това как разбойниците отвличат деца за роби. Родителите говореха за тях като за чудовища и съчиняваха истории как те обичат да оставят дървен кораб играчка до леглото на лошото дете, което смятат скоро да отвлекат за свой роб. Ако това се окажеше недостатъчно, за да накара детето да се държи добре, те наистина слагаха дървен кораб до леглото му, за да може то да го види, като се събуди. Само най-палавите деца не се стряскаха от нещо такова.

При мерсиянците тези страхове само се задълбочаваха, когато детето пораснеше и откриеше, че макар повечето детски истории да са фантазии, на които може да не обръща внимание, тези разбойници наистина съществуват и наистина отвличат за роби деца, както и жени и мъже.

Това беше причината Нико да гледа с такова безпокойство приближаващия град. Облекчението, че бе успял да премине блокадата невредим, сега беше заменено от нов страх. Предпочиташе да отидат, на която и да е суша, само не и тук.

Днес духаше топъл, натежал от мириса на морето бриз и когато той утихнеше за момент, от палубите на кораба се надигаше острата миризма на топяща се смола. Вятърът беше благоприятен. Въпреки това, когато наближиха пристанището, тръбите все още горяха. Носеха се над външната стена на пристанището и тесния входен канал, който преминаваше през нея. От двете страни проходът беше ограден с покрити с тиня каменни стени, върху които имаше ниски укрепления с новата закръглена конструкция, за която се смяташе, че по-ефикасно отразява оръдейните изстрели. Когато погледна надолу, Нико видя оръдията, подаващи се от укрепленията, и старовремските балисти, поставени върху равните им покриви, както и войниците със светли наметала, които се подпираха на копията си с погледи, вдигнати нагоре към небесния кораб, носещ се над главите им с развети черни неутрални знамена.

Когато на Аш му свърши кишът, който хвърляше, чайките започнаха да надават възмутени крясъци. Корабът зави, екипажът му се засуети да нагласи скул платната и той се насочи към брега в южния край на пристанището. Върху една висока кула, построена на скалите, се въртеше ветропоказател. По брега бяха издигнати вързала, а върху пясъка лежеше кораб без обвивката на балона.

— Стой наблизо — нареди Аш на Нико. — Ще спрем само за няколко часа, но знай, че в историите, които си чувал за този град, има истина. Порт Чийм е кучешка бърлога. През деня ще сме кажи-речи в безопасност, но не се отделяй от мен.