Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 71

Генералът не беше споменал нищо за това предложение на Бан преди срещата, а Бан беше най-близкият му помощник. Той знаеше, че старият ветеран може да бъде също толкова пресметлив, колкото и спонтанен. Може би беше повдигнал отново темата за фортовете, знаейки много добре, че ще му откажат, с намерението след това да поиска онова, което наистина желае — подновяване на офанзивата срещу империята. Или може би просто докато стоеше тук, в залата, и гледаше към вражеския град през тясната ивица вода, това беше събудило в него някаква страст или инстинкт за действие и сега той се носеше на крилете му.

Синезе, министърът на отбраната, вдигна ръка и призова за тишина в залата, докато търкаше пода с върха на бастуна си.

— Генерал Крийд, днес и в предишните събрания на този кабинет вече обявих каква е позицията ни по отношение на нашите резерви. Няма да се оставим незащитени, без подкрепления, в случай на нова мащабна офанзива на манианците срещу Щита. И тъй като, както толкова обичате да ни напомняте, сме така уязвими и по източното ни крайбрежие, това е дори още една причина резервите ни да останат непокътнати, защото тогава поне ще имаме с какво да отвърнем, ако империята реши да нападне. Генерале, едва ли сме в положението да подновим офанзивните си действия срещу манианците. Сега повече от когато и да било преди произвеждаме във всички Свободни пристанища оръдия, пушки и кораби с най-голямата бързина, на която сме способни. Гладуваме, защото даваме за черния барут на Занзахар толкова, колкото и за зърното им. Въпреки това едва успяваме да удържим положението.

— Да удържим положението, казвате? Вече десет години те бавно ни избутват назад. Докато говорим, стената на Карност всеки миг ще се разпадне. Това не е патово положение. Трябва да се откажете от тази мисъл, ако това е, което си мислите. Това с бавна, но сигурна екзекуция. Ако не променим начина си на действие, всички сме мъртви.

Първият министър се прокашля и срещна погледа на Крийд с интелигентните си очи изпод надвисналите си вежди.

— Както винаги сте реформатор, генерале. За вас е важна само победата. Бихте променили света, ако си мислехте, че това може да ни спаси. Бихте ни лишили от единствените ни резерви от хора в името на някакъв безумен стремеж към слава. Въпреки това помислете не само за всичко, което можем да спечелим, а и за онова, което можем да загубим.

Бан откри, че той самият споделя това мнение, макар че не би го признал пред своя началник.

Да, вече загубихме твърде много — каза си той.

— Предпазливостта ви ще ви погуби — обяви Крийд с изненадващо тих глас, отново, без да се обръща към първия министър, а към останалите в залата. — Това се отнася за всеки от вас. Каква е тази плахост, която сте издигнали в култ? Бих го разбрал, ако сте момчета, но не и при зрели мъже. Трябва да се отървем от нея.

— Казахте каквото мислите, генерале. Ние ви изслушахме. Искате ли сега да гласуваме?