Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 70

На масата до ръката му се стовари юмрук, който го изтръгна от мислите. Бан изгледа ръката така, сякаш е паднала от небето.

— Достатъчно — избоботи гласът на генерала към насъбралите се министри и спорът беше прекратен незабавно.

Той се изправи, като гледаше не към първия министър, а към останалите около масата, и със спокоен глас каза:

— Обсъждахме фортовете и аз все още не съм приключил този въпрос. Ако изберете да не защитавате фортовете, трябва да се предпазим с други средства. Трябва да спрем да си седим на задниците зад високите стени. Трябва да атакуваме и да прехвърлим битката на вражеска територия.

Да атакуваме? Бан застана нащрек.

Един стол падна на пода, когато старият Фрадес скочи на крака, мънкайки думи, които никой не можеше да чуе. Другите министри се изправиха и гласове им се присъединиха доста по-отчетливо към неговите възражения. Бан се облегна на стола. Предпочиташе да запази мълчание сред внезапно разгневените Мичине. Той примигна към белите лица около масата. Още от детството им тези мъже бяха учени да показват емоции само когато това е абсолютно необходимо. Говореше се, че се покриват в бяло, за да скрият и най-малкия намек за изчервяване по лицето си. Сега във враждебните им лица той видя кръвта на предците им, която избиваше на повърхността и затъмняваше бледността на напудрените им лица. Това беше същата кръв като на техните прапрадядовци и чичовци, богатите патриции, които бяха детронирали първия и единствен Върховен крал на цяла Мерсия и го бяха направили, подкрепени единствено от армията на простолюдието, подтикнати да действат от плановете на краля за завоюване на чужди земи — амбиция, която не беше възприета добре от населението на Свободните пристанища.

— Да атакуваме с какво? — попита министър Синезе и размаха бастуна си във въздуха.

— С резервите ни, по дяволите! Да, отново с тях. Имаме достатъчно хора, за да започнем офанзива срещу Нормеле… Ето го там — можеш да го видиш с очите си, човече. Достатъчно е близо, та да го достигнеш с тоя твой бастун. — Докато говореше, Крийд посочи към прозореца, след това по на запад, докато накрая не започна да сочи към стената на залата, сякаш през нея можеше да се види цялата брегова линия на континента. — Първо ще завземем Нормеле. С резервите на Минос и останалите острови можем да превземем още пристанищни градове по патиянското крайбрежие. Ще установим плацдарми и опорни точки на континента. По този начин ще открием нов фронт. Ще се появят нови възможности за избор. Какво полза имаме от резервите, ако единственото, което правим, е да се крием зад стените, докато надеждите ни гаснат? Докато не са действащи, тези резерви не са нищо повече от още гърла за хранене, осигуряващи ни само душевно спокойствие. Е, господа, сега ме чуйте. — Той обходи стаята със суровия си поглед и отново ги изгледа преценяващо. — Отдавна не разполагаме със спокойствие. Време е да действаме.