Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 68

Бан си помисли, че генералът отново е потънал във фантазиите си, и леко го сбута с крак.

— Да, първи министре — отвърна спокойно Крийд, сякаш през цялото време е слушал внимателно.

Столът му изскърца, когато той се изправи, за да се обърне към присъстващите в залата. Лъскавата му броня отрази слънчевата светлина. Генералът притисна длани върху полираното тиково дърво на масата и огледа един по един насъбралите се мъже. Не изглеждаше впечатлен от видяното.

— Искането ми е да се върнем на въпроса за крайбрежните фортове. И можете да мърморите колкото ви е угодно, господа, защото имам намерение да решим този въпрос тук и сега.

— Генерал Крийд, обсъждали сме това много пъти. Наясно сме, че източните ни фортове нямат достатъчно гарнизони. Въпреки това какво смятате, че можем да направим?

— Първи министре, фортовете не просто нямат достатъчно гарнизони, както толкова обича да се изразява този съвет. Те почти нямат гарнизони. Това искам да кажа. В тях има само по няколко човека, които да ги обслужват и поправят — нищо повече от това. Те със сигурност не стигат, за да окажат някаква съпротива. Имат малко черен барут и още по-малко оръдия. Всички бяха изтеглени за защитата на Бар-Кхос и южната ни брегова линия. Все още не можем да отвърнем на изненадваща атака по източните брегове.

— Това означава да приемем, че изненадваща атака е възможна, генерале. Досега трета флота ни защитаваше. Трябва да се молим тя да продължи да го прави.

Крийд махна с ръка.

— Първи министре, участъкът от морето, в който трета флота трябва да патрулира, е твърде обширен. Досега имахме късмет — това е всичко. Сега, когато бунтът в Лагос най-сетне беше потушен и голямото му пристанище бе обезопасено, манианците разполагат с идеално котвено място, от което да ни нанесат удар. Вече не можем да разчитаме, че флотата ни ще ни защити. Първи министре, трябва да осигурим хора на тези фортове.

Първият министър Чонас, който освен политик беше и философ, посрещна думите му с обичайната си добронамереност. Кимна на своя стар приятел и противник.

— Наистина те разбирам, Марсалас. И бездруго трябва да запълваме прекалено много дупки. Знаеш толкова добре, колкото и аз, че нямаме ресурси да оборудваме и поддържаме по-голяма войска. Откъде можем да намерим тези допълнителни бойци? Да не би внезапно да си намерил решение?

— Разделяме резервите си на две и използваме половината, за да осигурим хора за фортовете.

При тези думи на генерала около масата се разнесоха възмутени възклицания.

— Едва ли това е решението, генерале — каза Синезе, министър на отбраната и третият най-могъщ мъж в Кхос, който седеше с кръстосани крака, а ръцете му в бели ръкавици бяха сложени върху дръжката от слонова кост на бастуна му. — Този кабинет няма да позволи резервите ни да намалеят повече, отколкото са в момента. Дори да разположим пълни гарнизони във фортовете, съмнително е дали те ще могат да удържат сериозно нападение. В онова, което сега ни предлагате, няма нищо ново. — Той направи пауза, за да се завърти на мястото си, обръщайки се към мъжа до него. — Министър Елиф, доколкото разбрах, имате още спешни новини от дипломатическия корпус, нали?