Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 52

— Знаеш също толкова добре, колкото и аз самият, какви са тези хора. Да, бабо. Искам я за своето Жертвоприношение.

Младата червенокоса жена вдигна ръка към гърлото си и се обърна към баща си за подкрепа. Годеникът й сложи ръка върху нейната и се изправи да възрази, макар да не каза нищо. Майката продължаваше да се кикоти.

Старата жрица Кира въздъхна. Никой в стаята не можеше да отгатне какво й мина през ума в следващите няколко мига — дори и Киркус — но тя го изгледа продължително и строго през масата. Той отвърна на погледа й и стаята потъна в тягостно мълчание.

Кира погледна Белиас. Тя изучаваше лицето му, което внезапно се бе стегнало и побеляло от страх. Това сякаш я накара да вземе решение. Когато се усмихна, усмивката й беше само от учтивост.

— Върховен жрец Белиас — преднамерено бавно каза тя, като остави приборите до чинията си. — Ще ти задам един въпрос.

Мъжът се прокашля.

— Господарке?

— Как мислиш — коя е най-голямата заплаха за нашия орден?

Той отвори и затвори уста няколко пъти, преди да успее да проговори:

— Аз… Аз не знам. Властваме над по-голямата част от познатия свят. Ние сме доминиращи. Аз… не виждам заплаха за нашия орден.

Тя бавно затвори очи за момент.

— Най-голямата заплаха — напевно произнесе тя — винаги ще идва отвътре. Винаги трябва да се пазим от собствените си слабости — да станем прекалено меки и да позволим в ордена ни да влязат онези, които не са истински вярващи. Така в крайна сметка религията става празна и лишена от смисъл. Сигурно разбираш това.

— Господарке… Аз…

Тя отвори очи и Върховният жрец млъкна. Ръцете му, вдигнати над покривката на масата, видимо трепереха.

— Благодаря ти за гостоприемството тази вечер — каза му тя и избърса устните си със салфетката, след което я остави.

Старата жрица вдигна костеливата си ръка във въздуха и щракна веднъж с пръсти. Звукът наподобяваше чупенето на кост. Четиримата жреци воини, разположени около стаята, се раздвижиха като един.

Момичето изпищя, когато те тръгнаха към нея.

Годеникът й беше дотолкова отчаян и стреснат, че замахна с юмрук и удари един от приближаващите жреци воини в челюстта.

В следващия миг друг жрец воин извади меча си и го вдигна. Годеникът инстинктивно вдигна ръка, за да блокира удара и жрецът воин я отсече с безразличната лекота на месар, след което замахна с меча си отново и съсече мъжа през ключицата. Дланта му беше вече паднала на пода. Останалата част от ръката до рамото тупна тежко до нея, превъртя се и накрая спря върху отворената длан, а собственикът й падна, като крещеше и пръскаше кръв навсякъде.

Майката се изправи и повърна дъжд от почти несмлени скариди върху скъпата си покривка за маса.