Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 54

Прекарваше по-голямата част от времето сам. Аш споделяше с него тясната каюта, но на възрастния чуждоземец, изглежда, не му допадаха особено неговите продължителни пристъпи на гадене. В тези случаи той губеше търпение, оставяше малката книга с поезия, която като че ли постоянно четеше, и излизаше на палубата, като си мърмореше под носа. Корабният юнга Берл се грижеше за Нико и му носеше храна и вода.

— Трябва да се храниш — каза му момчето, докато му подаваше купа с бульон. — Станал си само кожа и кости.

Но Нико направи гримаса и отблъсна купата.

Берл изсумтя неодобрително на упорството му.

— Тогава поне пийни вода — подкани го той. — Трябва да пийнеш малко вода, независимо дали я задържаш, или не.

Нико поклати глава.

— Ако не го направиш, ще извикам учителя ти.

— Е, това не можем да го допуснем. — Нико се съгласи да пийне глътка вода, само и само да успокои момчето.

Попита го кое време на деня е.

— Късно следобед. Не би могъл да го разбереш тук, като капаците на прозорците са затворени през цялото време. Трябва ти малко свеж въздух, в каютата вони. Нищо чудно, че учителят ти прекарва повече време горе, на палубата, отколкото тук.

— Не ми харесва гледката — каза му Нико и си спомни първата си сутрин на кораба, когато беше отворил капаците, само за да се дръпне бързо назад от изгледа, разкрил се пред очите му.

Той изстена с ръка върху корема.

— Мисля, че наистина ми има нещо.

— При моето първо пътуване боледувах цяла седмица — ухили се Берл. — Това се случва често. Някои по-бързо спечелват крилете си от останалите.

— Крилете?

— Да. Не се тревожи, още няколко дни и ще се оправиш.

— Имам чувството, че умирам.

Момчето отново поднесе меха с вода към устните на Нико.

Берл не изглеждаше на повече от четиринайсет, макар че се държеше със самоувереността на доста по-голям, отколкото е. Нико избърса уста и започна да изучава момчето. По слабото му лице имаше малки белези, съсредоточени около веждите и най-вече около очите му, които бяха като отдавна зараснали рани.

— Някога работех под Щита — обясни Берл, забелязвайки интереса на Нико.

Нико разбра. Баща му му беше разказвал как понякога под тунелите на Бар-Кхос използват момчета на местата, които са твърде тесни за мъжете, но достатъчно широки за деца и бойни кучета. Той разказа това на Берл и му сподели, че баща му също е бил от Специалните. Вероятно така несъзнателно се опитваше да се сближи с него. Момчето просто кимна и остави меха с водата на пода до ведрото.