Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 51

Киркус беше напсувал старицата и й бе казал да си гледа работата. Не беше споменал нищо за това на Лара, защото не знаеше как да го направи. Въпреки това тя някак си го беше чула.

Лара беше игрива в онази нощ, която щеше да се окаже последната им заедно (макар само тя да знаеше, че е така). След часовете любовна игра бяха започнали да спорят за нещо незначително — някакво мъгляво недоразумение, за което дори и сега не можеше да си спомни. Лара си тръгна ядосана, като крещеше, че не иска никога повече да говори с него, а той се присмя на мелодраматизма й и реши, че това не е нищо повече от някое от обичайните им сдърпвания, без да осъзнава, че я е загубил.

Няколко дни по късно в Бал да Пиърс Лара беше дошла с нов любовник, онзи задник Да-Ран, който важно се перчеше в парадната си броня с панделки и с белега на бузата си, който още не беше зараснал. Беше се завърнал преди няколко дни, след като бе усмирил племената на север.

Онази нощ Лара дори не беше погледнала Киркус.

Нито веднъж.

Това момиче на масата, Риана. Тя гледаше своя годеник по начин, който караше Киркус да се чувства неспокоен. Ако поне малко беше склонен да бъде честен със себе си, би признал, че й завижда. Но вместо това просто си седеше, настроението му се влошаваше и той продължаваше да ги гледа с все по-мрачен поглед.

Киркус забеляза, че тя държи едната си ръка под масата, докато яде. Той се загледа по-внимателно и видя, че ръката й се движи ритмично, макар и толкова деликатно, че едва личеше. Киркус изсумтя. С показната неловкост на пиян човек той изпусна салфетката си под масата, наведе се и хвърли бърз поглед. Ето. Върховете на пръстите на нежната й бяла ръка в копринена ръкавица леко докосваха чатала на годеника й.

Киркус върна салфетката на масата. Когато погледна отново към момичето, той се ухили, сякаш внезапно беше видял различен човек. Вниманието му се насочи към слабото й тяло под зелената рокля, щръкналите й млади гърди, дългата лебедова шия и нежното й и гордо лице, избелено и покрито с руж и обрамчено с непокорната й червена коса.

— Искам я — каза той на стаята, този път толкова тихо, че привлече вниманието на всички.

— Какво, скъпи? — попита баба му от другия край на масата — старата кучка се преструваше на глуха.

Той посочи с пръст момичето.

— Искам нея — повтори Киркус.

Закръглената майка най-сетне наруши мълчанието си. Тя се изкикоти в шепата си, сякаш внезапно се е озовала пред някой луд. На останалите хора на масата, изглежда, никак не им беше до смях. Думите му ги бяха стреснали и те стояха напълно неподвижни, шокирани и със зяпнали уста.

— Сериозно ли говориш? — попита бабата с тон, който намекваше, че трябва да е напълно убеден в себе си, преди да отговори.

Киркус знаеше какво иска от нея. В Ку’ос можеше спокойно да му откаже нещо такова — вече го беше сторила с Лара, когато беше поискал тя да стане негова собственост след нощта на Бала. Баба му беше твърде уплашена, че ще наруши несигурния баланс на властта, който майка му винаги съумяваше да запази, за да не изгуби положението си. Но тук? Съобщението, което тя беше получила по-рано този ден, беше вярно. Върховният жрец очевидно играеше роля на служител на Ман, без да я изпълнява наистина.