Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 46

Отново му се прииска да приключат с вечерята и да се оттеглят в стаите си за през нощта. Белиас трябваше да говори със служителите си и да разбере дали населението на града спазва набързо наложения от него вечерен час. Но през последните два часа беше прикован на масата за вечеря заедно с тези гости, преструвайки се на заинтригуван от приказките на старицата, докато наблюдаваше скоростта, с която посетителите изяждаха храната и изпиваха виното си, и се опитваше с проста молитва наум да ги накара да побързат. Не би ли следвало скоро да се заситят и да поискат да си починат?

Закръглената му жена седеше до него в мълчание. Беше облечена в най-фината чуждоземна коприна и носеше бижута, достатъчно пищни за кралица или поне за маловажна, провинциална кралица. Тя отново хвърли престорено скромен поглед към красивия млад жрец, който седеше начело на дългата маса като крал, но Киркус отново многозначително не обърна внимание на нейния интерес. Белиас също се престори, че не го забелязва. Не беше особено изненадан от флирта на съпругата си. Властта винаги я беше привличала — това беше и причината да се омъжи за него.

Той погледна към дъщеря си Риана. Правеше го често, когато имаше нужда от малко подкрепа. Тя шепнеше нещо на годеника си — мъж с десет години по-възрастен от нея. Беше предприемач от прослойката на патрициите, който отдавна беше изял храната си и наблюдаваше със зле прикрито недоверие тримата жреци на масата.

Несъмнено бяха забавна компания, докато вечеряха тихо в залата, където ставаше течение, и слушаха дъжда, който шибаше прозорците от оцветено стъкло, звука от дъвченето на храната, тракането на приборите по чиниите и редките учтиви коментари, както и риданията на робите, свити под дъжда на чакълената алея отвън.

Белиас беше уведомен от своя съветник за случилото се по улиците на Скара-Брае по-рано този ден. Донякъде това беше причината да се поти толкова обилно и да се преструва, че яде с апетит вечерята си. По думите на всички сред жителите на града беше настъпил пълен хаос. Те си искаха близките и ако не им ги върнеха, щяха да пожелаят кръв. Белиас беше силно обезпокоен от това неочаквано общо чувство на гняв, защото познаваше наталезийците твърде добре и разбираше колко лесно е да бъдат предизвикани на открит бунт. В края на краищата той самият беше наталезиец.

— Добре ли си, Белиас? — любезно го попита Кира, макар той да подозираше, че любезността на тази жена е като любезността на котка, която си играе с мишка.

Белиас се помъчи да се успокои. Не, не се чувстваше никак добре. Тази дърта вещица беше майката на Светия матриарх, а онзи простак, който седеше на неговия стол начело на масата, беше не друг, а единственият син на матриарха и най-вероятният наследник на трона. Това беше достатъчно, за да подлуди един обикновен жрец от провинциите.