Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 44

Това усещане намаля едва когато отмина четиринайсетият му рожден ден и най-сетне му беше позволено да споделя леглото с приятелите си — понякога Брайс и Асам, но след известно време най-вече Лара. Покрай тези нови шеметни преживявания забрави въображаемите петна от кръв по ръцете си. През същия този период уроците му по Ман станаха по-интензивни. Мина през първото си пречистване. Майка му все по-често му позволяваше да става свидетел на интригите и задълженията, свързани с наскоро извоюваната й позиция на трона. С времето Киркус започна да губи чувствителността си. Научи се да оценява нуждата от безжалостни постъпки и истинския егоизъм на състраданието. И когато в редки случаи както преди се чувстваше завладян от усещането за поквара — заради мазна дръжка на врата, чаша вино, споделена между приятели, или басейн за къпане, използван и от други хора — той гледаше да се оттегли в уединението на покоите си, преди да се поддаде на желанието да изтърка ръцете си до кръв. В края на краищата той беше посветен жрец на Ман и наследник на трона. Не можеше да си позволи да изглежда слаб.

— Идваш ли? — попита го баба му, докато слизаше от носилката.

Киркус откъсна поглед от гигантския кол и ръждивите петна по него. Гледа старицата в продължение на няколко мига, преди думите й да достигнат до него.

Той поклати глава и остана да я наблюдава, докато тя се мотаеше из пазара и опитваше местните сладкиши и вина. Тя отказа въоръжения ескорт, разчитайки единствено на уплахата, предизвиквана от бялото й расо, която караше тълпата да се разделя пред нея, докато върви, придружавана от няколко роби.

Известно време Киркус просто седеше и предвкусваше възможностите, фантазирайки си за онези, които привличаха вниманието му. Най-сетне, когато беше вече сигурен кого иска, той се изправи на крака.

Този път по-тихо той посочи онези, които бяха събудили интереса му — две красиви сестри с руси коси като гриви, стигащи почти до земята, дебел месар, който размахваше сатъра си като ветеран и можеше да се посбие, млад мъж, напомнящ му за Асам, и стара продавачка на риба, чието тяло беше все още стройно, силно и примамливо.

Жреците воини се втурнаха в тълпата и хванаха посочените хора. Надигнаха се викове, които обаче потънаха във всеобщата врява на пазара. Киркус наблюдаваше нарастващата суматоха и уплаха, преминаващи през пазара. Гледаше ги като хипнотизиран. Обезумели приятели и роднини се вкопчваха в онези, които биваха отвеждани, и крещяха за помощ към заобикалящите ги. Един по един те бяха повалени. Разтревожените викове станаха още по-силни и дори започнаха да заглушават шума на оживения пазар.