Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 47

— Добре съм — чу се да отговаря на старата жрица. — Работата е там… просто се чудех… защо трябваше да съберете толкова много роби днес?

Старицата отпи деликатно от виното си и втренчи поглед в него над ръба на чашата. Премлясна с устни.

— Моят глупав внук скоро ще трябва да премине през посвещаване — обясни тя с глас, който скърцаше като стари стълби. — Събираме необходимото за ритуала и спираме тук-там по реката в градовете, които ни харесат. Тази година го взех на голямата обиколка. Сигурна съм, че като Върховен жрец ти самият също си извършвал това поклонение.

Тя вдигна за момент кристалния бокал, за да го разгледа, сякаш искаше да открие несъвършенствата в него, и Белиас видя, че го наблюдава през прозрачната чаша. Белиас кимна с усмивка като на идиот и така избягна отговора. Не, той самият никога не беше предприемал голямата обиколка, макар че нямаше намерение да споделя с нея това. Тя беше дълга и твърде скъпа, ако човек искаше да се чувства що-годе удобно по време на пътуването, и включваше всякакви оргии и нарушаване на ритуални табута, които вероятно щяха да довършат слабото му сърце. Някак си Белиас така и не я бе предприел.

— Разбирам — каза Кира и усмивката на Белиас изчезна от лицето му.

Той не знаеше какво е видяла тя, но сърцето му започна да бие малко по-учестено. Насили се да сложи резен сладък корен в устата си, за да демонстрира спокойствие, но развали впечатлението, когато се задави с почти несдъвканото парче.

Дъщеря му му подаде чаша вода със загрижено изражение на лицето. Той я пресуши на един дъх и се усмихна с благодарност на Риана. Тази вечер тя беше облечена в рокля от мек зелен памук, която подчертаваше червената й коса и беше с достатъчно висока яка, за да скрие Клеймото, което винаги носеше на врата си по настояване на баща си. Преди това, когато бяха насаме, Белиас я беше смъмрил, че когато е в компанията на други хора, слагаше Клеймото така, че да не се вижда. Опита се да й обясни, че така то не й е от полза. Не можеше да я пази, ако хората не го виждаха. Но Риана така и не разбра рисковете, свързани с обстоятелството, че е дъщеря на Върховния жрец на града. Той се надяваше, че никога няма да й се наложи да узнае за тях.

Сега съжаляваше за резките думи, които й беше казал по-рано. От другата страна на масата дъщеря му отвърна на усмивката му и той разбра, че вече му е простила. Винаги му прощаваше.

Поне се радваше, че двамата жреци не бяха насочили разговора тази вечер към въпроси, свързани с вярата и ритуалите. Открай време се опитваше да предпази дъщеря си от тъмното сърце на тази религия, нейните тайни и скритите й ритуали. Невинността на дъщеря му беше скъпа — в известна степен тя беше единственият лъч светлина в неговия живот.

— Погледнете го само! — Старата жрица посочи с пръст полу на шега внука си и накара Белиас да трепне. — Пие вино до пръсване и продължава да се оплаква, че е отегчен. Можете ли да повярвате, че през последните дванайсет луни е видял цяла империя — гледка, която само малцина привилегировани са предопределени да зърнат някога? Не, той просто се оплаква, че иска още, като разглезено дете, каквото всъщност е.