Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 45

В този миг Киркус осъзна, че дни като този никога няма да му омръзнат за остатъка от дългия му живот.

Кира се завърна с кошове, пълни с разни стоки, като остави след себе си пазарния площад с празни сергии и кошници, валящи се на местата, където са били изпуснати. Жителите на града крещяха и бягаха от пазара, разнасяйки паниката и по съседните улици. Зад носилката ужасът на новите роби се надигна с осезаема сила, когато те на свой ред бяха оковани във вериги. Няколко улици по-нататък един мъж, облечен в избелелите кожи на пратеник, доближи началото на колоната, яхнал своя ивичест зел, който беше изнервен от безлюдната околност и мрачната атмосфера. Ездачът поговори за кратко с капитана на жреците воини, след което му подаде сгънато парче хартия, обърна животното и го пришпори в лек галоп.

Кира зачете бележката и в очите й се появи изумление.

— Изглежда, че мълвата за нашето пристигане е предизвикала не само страх в града. Чуй това. Тази вечер, когато се срещнете с Върховния жрец Белиас, огледайте добре дали расото му приляга. Под него ще откриете шарлатанин.

— Подписано ли е? — не особено заинтересувано попита Киркус.

— Верен поданик на Ман.

Киркус сви рамене.

— Навсякъде, където отидем, е едно и също — пренебрежително каза той. — Върховният жрец има своите врагове и сега те се опитват да спечелят позиции, докато ти си тук.

— Имаш остър ум, когато решиш да го използваш. Може и да си прав, но все пак наблюдавай този мъж внимателно. Това е умение, което трябва да изучиш — да различаваш истинските вярващи от лъжливите, а също и да знаеш как да се справиш с тях, ако се окаже, че са измамници.

— Отърваваме се от тях, какво повече има да се знае? — попита той, макар че вниманието му продължаваше да е насочено към заобикалящата го улица и все още търсеше.

— Понякога — монотонно подхвана Кира иззад маската си — липсата на въображение у теб ме тревожи. Трябва да поработим върху това. — Тя щракна с пръсти и капитанът на жреците воини се приближи до нея. — Ще отидем в имението на губернатора — нареди му тя. — Искам да си почина малко, преди да вечеряме с човека, който управлява нашия град.

— Както желаете — отвърна капитанът и склони глава.

Процесията закрачи напред.

— Отегчен съм — заяви Киркус, без да се обръща конкретно към някого.

Младият жрец беше гост тук, на тази вечеря, и въпреки това седеше начело на масата и пресушаваше упойващото сератианско вино с такава лекота, все едно е вода.

— Не му обръщайте внимание — заповяда Кира на семейството, което беше техен домакин за тази вечер. — Той е пиян.

Белиас, Върховният жрец на града и следователно и негов губернатор, потвърди, че е разбрал думите й с кратка, макар и нервна усмивка, докато попиваше с кърпичка потта, събрала се върху голото му теме. Тази вечер той се чувстваше странно не на място тук, макар да вечеряха в залата на имението му и той да беше домакин на двамата новопристигнали от далечния Ку’ос, седалището на Свещената империя на Ман. Може би причината бе начинът, по който продължаваше да го гледа старата жрица, и онова неизказано нещо в погледа й.