Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 42

Киркус беше първият, който забеляза нещо интересно. Младо момиче с мръсни голи крака продаваше пръчки киш от една кошница.

Старата жрица погледна към младото си протеже, когато забеляза неговия интерес. Наблюдаваше го и чакаше.

Киркус прочисти гърлото си.

— Тази — инструктира той капитана и посочи момичето с пръст.

Капитанът даде заповед и една група се отдели от авангарда, за да я обгради. Захвърлиха кошницата й на земята и понесоха съпротивляващото й се тяло назад. Градските жители, които все още бяха изправени, закрещяха разтревожено. Неколцина се опитаха да помогнат на момичето, но други ги задърпаха назад за тяхно добро, за доброто на всички.

Единственото, което можеха да сторят, беше да гледат, докато жреците воини я оковаваха във вериги и я отвеждаха. Сега момичето плачеше и се оглеждаше за подкрепа. Погледите на хората по улицата станаха по-гневни и открито предизвикателни — беше им останал само протестът. Но дори и това не продължи дълго.

Дойде редът на старицата Кира. Тя щракна с пръсти и жреците воини тръгнаха срещу враждебното население. Скоро хората се разпръснаха във всички посоки след внезапния изблик на насилие от страна на жреците воини, които влачеха телата, останали от сбиването.

— Чудесно, няма що — промърмори Киркус. — Само ни развали удоволствието.

— Градът е голям. Има много улици.

Разбира се, тя беше права. Други улици в различни квартали бяха по-спокойни от онези, по които процесията вече беше минала. Мълвата сигурно беше стигнала до тях, защото бяха по-празни, отколкото можеше да се очаква. Въпреки това имаше хора, които се занимаваха с ежедневната си работа, вероятно смятайки, че слуховете са преувеличени, или просто не бяха съгласни да бъдат прогонени от собствената си земя. Никой обаче не поглеждаше директно към преминаващата процесия.

— Виждаш ли нещо интересно, дете мое?

Киркус поклати глава в маската си с остри черти. Той гледаше очарован и оценяваше всеки, когото видеше, в очакване някой да привлече вниманието му.

— Понякога се чудя — замислено каза Кира, докато изучаваше младото момиче, което сега вървеше отзад оковано във вериги — дали не сме изгубили нещо, създавайки империята. На моменти ми се струва, че е така. За всяко спечелено нещо има и по нещо загубено. Някога ни се налагаше да правим тези неща крадешком и чрез измама. Пияници, които се препъват по пътя към дома. Улични деца. Случайни пътници. Но това беше отдавна. В спомените ми то изглежда някак по-добро.

Киркус почти не я слушаше. Погледът му оставаше напрегнат — чакаше.

Носилката спря на един шумен пазарен площад. Разбра, че това е градският център — къде другаде можеше да очаква да види ръждясал, висок сто стъпки кол, издигащ се от каменния плочник? Загледа се в огромния стълб, който се извисяваше над пазара. Баба му наблюдаваше учудването му.