Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 37

Кол Бьюкенен

Лос се поколеба. Той погледна стареца, после Нико и накрая очите му се насочиха отново към Рийс.

— Ще почакам отвън — заяви той.

Лос се измъкна от стаята, като, преди да затвори вратата след себе си, прониза стареца с последен кръвнишки поглед. В момента, в който звукът от затръшването на вратата отекна между стените на стаята, чуждоземецът продължи:

— Госпожо Калвоне, няма да съм още дълго тук, затова ще пристъпя направо към въпроса.

Внезапно обаче той спря, сякаш смутен. Нико видя как палецът му поглажда кожения ремък на прибрания в ножницата меч.

— Остарявам — накрая се реши да подхване пак той, — както виждате. — В очите му като че ли проблесна усмивка. — Беше време, когато момче като вашето никога нямаше да влезе през прозореца ми, без да ме събуди. Щях да отрежа ръката му, още докато я протяга към кесията ми. Сега обаче съм проспал всичко това, изтощен от топлината като старец, какъвто всъщност съм. — Той сведе поглед към пода. — Здравето ми не е каквото беше някога. Не знам още колко дълго ще съм в състояние да върша работата си. Казано по-просто, според традицията на моя орден следва да обуча свой ученик.

— Струва ми се по-вероятно да си самотен — бързо отвърна майката на Нико — и просто да имаш влечение към момчета.

Чужденецът поклати глава в отрицание.

— Тогава с какво се занимаваш? Облечен си като монах, въпреки това виждам меч в ръката ти.

— Госпожо Калвоне — той широко разпери ръце, сякаш казваше нещо очевидно, — аз съм рьошун.

Тогава въпреки желанието си Нико се разсмя. Беше смях с нотка на истерия и когато чу ехото, което се отрази от сводестия таван на помещението, той млъкна също толкова внезапно.

И двете лица се обърнаха към него.

— Искаш да ме обучиш за рьошун? — успя да изрече той. — Да не си луд?

— Чуй ме — обърна се към него чуждоземецът. — Ако се съгласиш, още днес ще говоря със съдията. Ще поискам обвиненията да бъдат свалени и ще заплатя на него и на тъмничарите за неприятностите. А ти ще бъдеш спасен от съд.

— Но онова, което искаш — намеси се Рийс, — означава, че може никога повече да не видя сина си и че животът му ще бъде изложен на опасност.

— Намираме се в Бар-Кхос. Ако остане тук, рано или късно може да бъде призован да рискува живота си на стените. Да, работата ми е опасна. Но аз ще го подготвя добре и когато го водя със себе си на мисия, той ще е само наблюдател. След като обучението му приключи, той ще може да избере дали да се посвети на тази професия, или да отиде, където пожелае. Дотогава ще е събрал пари и ще е придобил много полезни умения. Може дори да се върне тук, в Бар-Кхос, ако още го има. Точно в момента един небесен кораб ме очаква в небесното пристанище на града. След няколко дни поправките по него ще приключат и по моя заповед ще се отправим с него към дома. Там той ще бъде обучен на нашите умения и нека ви уверя, госпожо Калвоне, че винаги ще поставям живота на вашия син над моя собствен. Кълна ви се в това.

— Но защо? Защо моят син?