Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 38

Този въпрос накара стареца да се замисли. Той прокара длан по наболата коса по главата си. Разнесе се звук, сякаш някой търка камък с много ситна шкурка.

— С онова, което стори, той демонстрира умения и известна смелост. Това са качества, които търся.

— Но това едва ли е всичко?

Чуждоземецът я изгледа продължително.

— Не. Това не е всичко — призна той, залюля се назад на стола и погледна отново към пода между себе си и Рийс. — Напоследък сънувам. Това не означава нищо за вас. И въпреки това сънищата ми ме водят по някакъв начин и аз усещам, че те са истински.

Майката на Нико присви очи със съмнение.

— Ще отида — внезапно се обади Нико от другия край на помещението.

Двете глави отново се извърнаха към него и той се усмихна, чувствайки се глупаво. Майка му се намръщи.

— Ще отида — повтори той, този път по-твърдо.

— Няма — заяви майка му.

Нико поклати тъжно глава. Той знаеше какво представляват рьошуните — всеки го знаеше. Те убиваха хора, убиваха ги, докато спят, заради парите, които им бяха платени, за да извършат отмъщението. За нищо на света не си представяше, че би могъл да върши това, но все пак можеше да си тръгне веднага щом обучението му приключи, въоръжен поне с нови умения и опит. Може би това беше някаква възможност да постигне нещо. Може би Големият глупак беше прав и семената за по-добрите дни се посяват в най-лошите времена.

От друга страна, имаше вероятност да замени едно наказание с друго, много по-лошо.

Не знаеше това. Нямаше как да го разбере, ако не премине през него.

— Да, майко — каза той с тон, който показваше, че решението му е окончателно. — Ще го направя.

Знамената на победата

— Гладен съм — оплака се младият свещеник Киркус.

Жената, която лежеше на дивана отсреща, се усмихна и усмивката й раздели повехналото й лице на две, оголвайки зъбите, които не бяха нейни.

— Добре — измърка древната жрица и направи спирала с лакирания си нокът по проблясващия си корем, като проследи старите белези от стрии и златната халка на пъпа. — Плътта е силна, Киркус. Но тя може да стане божествена, когато изпълнява повелите на волята. Не обръщай внимание на глада си. Следващия път, когато ядеш, го направи, защото волята ти е решила това, а не стомахът ти. Така изостряме до максимум апетита си, за да поискаме сила. Така постигаме Ман.

— Започваш да ме отегчаваш — раздразнено изсумтя Киркус. — Не ми предлагаш нищо друго, освен проповеди, които съм чувал хиляди пъти преди.

Кикотът й му напомни за шумоленето на суха хартия под нечии крака. Това само го раздразни още повече. Тя размърда костеливото си тяло върху дивана и обърна голия си сбръчкан гръб към слънцето, като продължаваше да се хили. Звукът на смеха й се разпиля по едната страна на имперската баржа, посипа се между плясъка на греблата, които бавно се спускаха в кафявите води на Тоин, и заглъхна, макар и бавно, към далечния кален бряг, където един крокодил се размърда и се плъзна по мудното течение, проблясвайки за миг под слънчевата светлина.

Тя внезапно затвори уста и зъбите й изтракаха.