Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 36

Отблизо очите на чуждоземеца бяха с цвета на пепел. Погледът му беше напрегнат и проницателен. Нико без малко не отстъпи крачка назад. Нямаше и следа от объркания старец, събуден от дрямката си и примигващ така, сякаш не вижда добре.

— Това ли е крадецът? — попита той майка му.

Тя избърса очи и се изправи.

— Той е мой син — отвърна тя — и по-скоро глупак, отколкото крадец.

Мъжът изгледа преценяващо Нико в продължение на няколко смразяващи секунди, сякаш оглеждаше куче, което възнамерява да купи.

— Тогава искам да поговоря с вас — кимна той.

Отиде до един от столовете в средата на помещението, седна с изправен гръб и сложи меча в скута си. Остави чашата на пода.

— Аз съм Аш — представи се той. — И независимо дали е глупак, или не, момчето ви открадна от мен.

Майката на Нико усети, че той се готви да й направи някакво предложение, и отново възвърна спокойния си вид. Избърса ръце и седна на стола срещу мъжа.

— Рийс — представи му се тя. — Рийс Калвоне.

Лос се приближи и сложи ръка на рамото й. Очевидно беше нащрек. Тя махна ръката му и той се отдръпна до отсрещната стена, възможно най-близо до вратата. Наблюдаваше мълчаливо с крайчеца на окото си.

— Без съмнение синът ви ще бъде бит с камшик и жигосан — каза старецът, — както е практиката по тези места. Разбрах, че за кражба посред бял ден наказанието е петдесет удара с камшик.

Рийс кимна, все едно й беше задал въпрос.

— Това е тежко наказание.

Зелените й очи се присвиха и тя хвърли бърз поглед към Нико, преди да насочи вниманието си отново към непознатия пред нея.

— Добре го приемате.

— Да злорадстваш ли си дошъл, старче?

— Не бих казал. За да опозная сина, трябва да опозная майката. Това може да помогне на момчето ви.

Рийс сведе очи към ръцете си и Нико проследи погледа й. Ръцете й бяха груби, покрити с порязвания и изгаряния, натрупвани от много години. Изглеждаха по-стари от лицето й, което беше красиво дори и сега, когато беше разтревожено и обляно в сълзи. Тя пое дълбоко дъх, преди да отговори:

— Той е мой син. Знам, че ще може да го понесе.

Нико премести поглед от майка си към стареца. Продълговатото му лице не издаваше нищо.

— Ами ако има и друг начин?

— Какво имаш предвид? — попита тя.

— Ако не е нужно да изтърпи камшика по гърба си и клеймото върху ръката си?

Тя отново хвърли поглед към сина си, но Нико продължаваше да гледа фигурата в черна роба. В този старец имаше нещо… нещо, на което той чувстваше, че може да се довери. Навярно беше лекотата, с която налагаше авторитета си. Не авторитет на човек, който го беше получил наготово и се беше научил да го използва в поведението си, а нещо напълно естествено, следствие от искреността и прямотата на неговия дух.

— Онова, което ще ви кажа, трябва да остане в тази стая. Вашият… мъж трябва да излезе. Тогава мога да ви обясня.

Лос изсумтя. Нямаше намерение да излиза.

— Моля те — обърна се Рийс към Лос, който се престори, че гордостта му е наранена, — върви.