Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 257

Кол Бьюкенен

На по-важните места в цялата сграда беше разположена охрана. Стражите стояха неподвижни като статуи и присъствието им почти не се забелязваше, докато наблюдаваха минаващите покрай тях с разфокусиран поглед.

В момента двама от тях правеха точно това. Те познаваха мъжа, който вървеше към тях и към стаите на генерала, защото той беше адютантът на Крийд и идваше тук по няколко пъти на ден. Тази сутрин обаче лицето му беше по-бледо от обичайното и стъпките му отекваха като ускорения пулс на сърце. Когато приближи, мъжете от караула забелязаха малките зелени квадратчета от графови листа, които все още бяха залепени по лицето му на местата, където се беше порязал, докато се бръсне, както и разчорлената му, несресана коса.

Личният секретар на генерала, младият Хист, вдигна поглед, когато мъжът профуча покрай прилежно подреденото му бюро. Секретарят отвори уста да заговори, но двамата стражи, които пазеха вратата, го изпревариха.

— По каква работа, лейтенант Калвоне? — излая единият, когато мъжът задъхано спря пред тях.

— Не сега — отсече Бан и блъсна вратата, преди те да успеят да отстъпят встрани.

— Спешно съобщение — обяви Бан, като влезе в стаята, стиснал в ръка парче хартия.

Генерал Крийд, лорд-протекторът на Кхос, не отговори. Той седеше със затворени очи на наклонен стол с кожена тапицерия, докато старият му портиер Голанс сплиташе дългата му черна коса.

— Генерале — опита отново Бан и когато Крийд не отговори, той въздъхна и си напомни, че не може да припира този мъж.

Голанс си тананикаше нещо фалшиво, докато довършваше сплитането на косата на възрастния мъж. На слънчевата светлина косата му изглеждаше черна като перата на гарван, като само тук-там на слепоочията имаше следи от сиво. Генералът се гордееше с гривата си. Той я носеше пусната по време на битка, защото знаеше, че му придава младежки вид въпреки напредналата му възраст. Той въздъхна, когато Голанс го потупа по рамото, за да го извести, че е приключил.

Генерал Крийд се надигна от стола и за пръв път погледна към Бан.

— Докладвай — подкани го той от другия край на стаята.

— Съобщение от Минос. От един от агентите им в Лагос, сър.

— Прочети ми го.

Бан се закашля, за да прочисти гърлото си.

От Министерството на разузнаването, Ал-Минос, чуждестранен отдел.

Генерал Крийд, информирам ви, че научихме, че един от нашите агенти е успял да прихване имперско съобщение в близост до Лагос. В него се отправят поздравления към адмирал Кернмор за участието му в потушаването на скорошния бунт на острова, но се анулира предишната заповед за бързото връщане на Трета флота в Ку’ос при такъв резултат. Вместо това на флотата е наредено засега да остане в Лагос и да чака по-нататъшни указания.

Смятаме, че това по някакъв начин може да е свързано със Свободните пристанища.

Бан вече няколко пъти беше прочел писмото. Въпреки това пръстите му отново се разтрепериха.