Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 122

Небето беше замъглено от облаци и на имперската трибуна, запазена за Светия матриарх и нейните Върховни жреци, беше по-хладно. Върху пясъчния под на Шей Мади тълпа от голи мъже и жени, оковани във вериги, се бяха скупчили заедно като жертви на някакво природно бедствие. Бяха еретици, събрани от цялата империя, които бяха заловени да практикуват старите религии — някои от тях отправили знак към духовете богове, други молитва — към Големия глупак и предадени от съседи или роднини.

Освен това бяха и бедни. Бездомници и сакати — хора, които едва можеха да се грижат за себе си, да не говорим пък да забогатеят. Хора, считани за провалили се в очите на Ман и толкова далеч от божествената плът, колкото изобщо бе възможно. Всички те бяха паразити и мърша.

Един по един те бяха жигосани от членове на Монбари в бели раса — суровите инквизитори на Синимон. Тежките им обици тъмнееха на слънчевата светлина. Някои от жигосаните щяха да бъдат изпратени в солниците на платото Високата сгур, за да прекарат остатъка от краткия си живот в тежък труд. Повечето щяха да станат роби в градовете на империята, които се занимават с физически труд или щяха да служат за сексуални развлечения. Безполезните щяха да бъдат използвани на арената за забавление на тълпата.

Сега, когато Сашийн беше вдигнала и двете си ръце, жигосването спря. Монбари стояха запотени от усилието със своите въжени примки и димящи железа за жигосване и очакваха тя да заговори. Тълпите около тях се смълчаха.

Сашийн заговори с висок, ясен глас, който отекна от трибуните. Тя каза на тълпите онова, което те най-много искаха да чуят от своя Свят матриарх. Как чрез своята преданост всички те заедно са част от Ман. Как чрез своята лоялност като един са изградили тази велика империя. Тя обяви, че те са родени да бъдат победители в живота. Помогнали са за разпространението на вярата и когато смъртта дойде да ги вземе, всеки от тях ще продължава да бъде победител.

Докато гледаше отвисоко към простолюдието, Киркус знаеше, че това са глупости, но въпреки това се изпълни със силата на този миг. Той сведе поглед към дъното на арената и белите бедра на голите жени, струпани като стадо в средата, събудиха в него копнеж. Всички те стояха обърнати с гръб, сякаш за да скрият срама си и да запазят очите си от онова, което ги заобикаля. Киркус можеше да чуе риданията им на фона на по-силните крясъци на чайките в залива на Първото пристанище в далечината.

Майка му хвана китката му и го стресна, когато я вдигна във въздуха и изкрещя към тълпите. Отекна нов рев и за момент той беше неспособен да разсъждава.

Киркус усети влага в очите си. По плътта му премина лека тръпка. Отново беше изпълнен с Ман и с усещането за собствената си значимост.

Собствената си божественост.

Иншаша

— Уведоми ли учителя Аш за това? — попита го Алеас. Нико изсипа с вилата оборски тор в кофа и поклати глава.