Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 120

Мъжът спря, когато видя гневния блясък в очите на Киркус. Той, изглежда, най-сетне си спомни с кого разговаря, защото се изчерви и плешивата му глава започна да изглежда бледа в сравнение с пламналото му лице. Хвърли поглед към Сашийн и телохранителите от двете й страни, след което се поклони ниско.

— Простете ми — обърна се той към Киркус. — Явно пих твърде много и си позволих да поучавам мъж, сякаш все още е момче.

Киркус, който се наслаждаваше на смущението на дребния мъж, продължи да го гледа гневно. Синимон наруши мълчанието.

— Бушрали, мислех, че ти ще си последният човек, който би признал за подобен наш недостатък.

— Не разводнявам истината като други — отсече Бушрали. С по-умерен тон той се обърна отново към Киркус: — От хиляда години тези пустинни хора от Занзахар са превърнали разузнаването и подмолните шри в изкуство. Не можем да ги заблуждаваме дълго. Агентите на Ел-муд са истинската причина за монопола на Занзахар. Не можем дори да започнем да планираме нашествие в Халифата, без те да разберат за това. Да разговаряме за тези неща, дори тук, в тази стая на най-посветените, означава да кажем твърде много.

— Точно затова само говорим — спокойно се намеси Сашийн. — В момента нямаме никакви намерения по отношение на Занзахар, нито пък ще имаме някога.

Гласът й прозвуча почти искрено, макар Киркус да забеляза, че майка му не казва цялата истина. Той изсумтя и тогава в очите й се появи предупредителен блясък. Младият мъж прикри усмивката си, като отново отхапа от пармадиото.

— Може би си забравил уроците по история, които толкова те карах да научиш? — порица го тя. — За това как е паднал Маркеш, когато им наложили ембарго, задето искали Небесните острови и източниците на черен барут само за себе си?

Познаваше историята добре, но не захапа въдицата. Продължи да дъвче и да наблюдава майка си, докато тя гледаше него.

— Без оръдия враговете им ги унищожили за едно десетилетие. Трябва да запомниш това, сине мой. Маркеш — търговската империя, която била толкова влиятелна, че целият Мидерес говори един език благодарение на тях. Дори и сега употребяваме старите им наименования за много места. Ако не бяха те, все още щяхме да използваме железни тръби за оръдия и кухи пръчки за пушки. И въпреки това империята им паднала. Мислиш ли, че сме толкова защитени, че няма да ни се случи същото?

— Ние сме силни. Те не са били такива.

— Да, силни сме. Но не сме непобедими. Може би е трябвало да си спомниш това и по време на скорошното си Жертвоприношение.

Тя не каза нищо повече пред останалите.

Киркус подхвърли сърцевината на пармадиото на един минаващ роб и избърса ръце в робата си. Разговорът се насочи към други теми.

Когато се беше завърнал, майка му беше бясна. Дотолкова беше разгневена, че се разкрещя, когато разбра, че по време на Жертвоприношението той е убил човек, който е носел Клеймо.