Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 118

От високата гледна точка на Храма на шепотите формата на островния град беше видима за окото. По източния бряг имаше естествено издадено парче земя, което навлизаше на североизток в морето. На север имаше четири изкуствени насипа, които много приличаха на пръсти. Бяха осеяни със сгради, които стигаха чак до ръба на водата и бяха известни като Петте града. Като дете Киркус изучаваше брега от изток на запад. Можеше да види как островът е оформен като огромна отворена ръка с длан, обърната към небето. Малкият й пръст беше скъсен, за да символизира скъсените малки пръсти на Ман. Като малък наблюдаваше отгоре, от самото сърце на града, и тази гледка никога не му омръзваше.

В онези топли вечери Суул разказваше своите истории с остър шепот, сякаш думите й са нещо ценно, което трябва да бъде опазено. Беше му разказвала за времето, когато майка й и баба му са били млади жени, работещи за култа, време на глад и болести, познато като Великото изпитание. И двете имали буйни сърца, били сродни души и приемането им в ордена станало заради любовник, когото споделяли, без да си съперничат.

И двете участвали в Най-дългата нощ — нощта, последвала големия пожар, който опустошил целия град. Стените от пламъци били толкова всепоглъщащи, че може би единствено морето успяло да ги потуши. Двете заедно убили един от най-високопоставените чиновници на града, който живеел в разточително великолепие в стария дворец, докато градът бил в развалини и навсякъде наоколо върлувал глад. И двете присъствали на екзекуцията на момичето царица, всъщност дори взели малко участие в нея. Задъхани, коленичили в краката на самия Върховен жрец Нихилис, когато той бил помазан за Първия патриарх на Ман.

Суул беше разказала на него и Лара тези и още много други неща. Изглежда, че се гордееше с неговото и своето семейство, с близостта помежду им и издигането им във властта. Едва когато порасна, Киркус научи за другите страни на тези истории. Баба му, омаломощена след едно пречистване, беше сграбчила ръката на Киркус и му бе разказала за убийството на най-старата си приятелка, майката на Суул, защото се е отклонила от пътя на Ман.

Беше минала половин година, откакто Киркус се беше срещал лично със Суул. Сега, когато стоеше срещу нея, той сякаш я видя през очите на момчето от детството си и се запита кога са загубили онази връзка помежду си, която той тайно толкова ценеше като малък. Каза си, че вероятно е станало, когато двамата с Лара са се разделили, но след като се замисли по-дълбоко, установи, че е от много по-отдавна. Осъзна, че се е случило, когато бе пораснал. Когато вече нямаше нужда от такива неща в живота си като една мила матрона.

Отхвърлих тази жена — помисли си Киркус и погледна право в сините й очи, а тя отвърна на погледа му — и всичките добри неща, която тя някога стори за мен.

Киркус вдигна ръце към гърдите си и след това ги протегна напред — знак, че отстъпва. Жената примигна изненадано.

Някой до него се прокашля. Беше Синимон, Върховният жрец на Монбари — култ в култа, чиито членове се бяха обявили толкова пламенно за инквизитори и защитници на вярата, че плашеха всички. Мъжът заговори с глас, който звучеше като чакъл, носен от придошла река. Изражението му не се виждаше под множеството обици, красящи лицето му.