Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 119

— Значи е истина? — попита той Сашийн. — Мокаби смята, че най-сетне може да смаже Свободните пристанища?

Сашийн наклони глава, обмисляйки въпроса му.

— Така смята той. Почти нямахме време да обсъдим предложенията му. Скоро ще се срещна с генералите си, за да разискваме този въпрос. Вие, разбира се, ще сте първите, които ще узнаят решението.

— Скоро ще трябва да решим и въпроса за Занзахар — промърмори зад чашата си дребният Бушрали — Върховният жрец на регулаторите вече беше пиян. — Това увъртане за цените на зърното и солта няма да доведе доникъде. Ако не свалим цените си и ако Халифатът разшири водите си за безопасно плаване до двеста мили към Свободните пристанища, както заплашва, че ще направи, то тази война на изтощение може да се проточи безкрайно.

Синимон поклати глава и черните му очи проблеснаха, а тежките железни обици по лицето му иззвънтяха. Голите ръце и крака на жреца се подаваха от обикновеното му бяло расо. Те бяха накъдрени от парчетата благородни метали, вкарани под кожата, които се движеха като множество змии, достигащи чак до глезените му и до костеливите му, обути в сандали ходила, и сякаш всеки момент щяха да изпълзят през Кожата и да се спуснат по земята на свобода.

— Трябва да отправим свои искания към Халифата — промърмори жрецът, — преди всичко да спрат да продават на Свободните пристанища същото зърно, което ние продаваме на тях. Това е отвратително. Вече дори не се опитват да го крият.

— Ако поискаме нещо такова, има опасност да ни наложат ембарго — завайка се Бушрали. — И какво ще правим без постоянни доставки на черен барут?

— Така да бъде тогава — намеси се Киркус, най-сетне достатъчно заинтригуван, за да вземе участие в разговора. — Може би е време да поставим на изпитание този монопол на Занзахар и да видим колко дълго ще издържат те без зърното ни. Аз също прегледах цифрите като всички вас.

— Добре казано — съгласи се Синимон и майка му също го погледна с интерес, макар че не каза нищо.

Бушрали показа раздразнението си, като размаха бокала си и разплиска виното си. Капките му обсипаха мраморния под като кървави перли.

— Цифрите са точни, млади господарю. Нашите запаси от черен барут ще се изчерпят много преди на Занзахар да му притрябва зърно, сол или ориз от друго място. Мислите ли, че те ще позволят да се случи нещо друго? Мислите ли, че ограничават запасите ни от черен барут, защото не искат да търгуват? Те знаят колко са запасите ни в цялата империя до последния гаран. Знаят колко използваме всеки месец срещу Бар-Кхос и другаде. Знаят дори кога барутът в някой от складовете ни е остарял и е вече неизползваем. На кого мислите така усилено се опитват да попречат моите регулатори? На бунтовниците и еретиците? Да, наистина е така. Всяка седмица предаваме стотици такива предатели в ръцете на монбарите на Синимон, след като приключим с тях. Но нека ви кажа следното — почти половината от докладите, които чета, се отнасят само за Ел-муд. Нощното крило има очи и уши навсякъде и все още не сме намерили начин да ги неутрализираме.