Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 116

Киркус слушаше само с половин ухо онова, което майка му или останалите имаха да кажат. Днес нямаше официално събиране на двора, а само демонстрация на сила. Този следобед в Шей Мади членовете на висшата каста се възползваха от възможността да общуват помежду си, докато наблюдават забавленията на арената. Въпреки това имаше мъже и жени с високо положение, които не можеха да се сдържат да не се възползват от предимствата, които биха могли да извлекат от това събиране.

Киркус остави дребнавите им проблеми да минават край ушите му, докато дъвчеше нежната месеста част на плода пармадио и потръпваше при всеки прилив на наркотично удоволствие от горчивите му семки. Това усещане само се подсилваше от трептящия рев на тълпата, който достигаше до преддверието. От време на време Киркус оглеждаше с блуждаещ поглед събралите се Върховни жреци, които разговаряха на групички, докато вдишваха от димящите си бокали или отпиваха от студените си ликьори. Накрая погледът му винаги се спираше върху двойната врата отзад.

Той заподозря, че Лара няма да идва днес. Последният й любовник генерал Романо беше дошъл сам и стоеше в ъгъла, потънал в задълбочен разговор с генерал Алеро, недалеч от Асам и Брайс, приятелите на Киркус, които бъбреха с две жени. Докато Киркус изучаваше младия генерал, мъжът извърна глава и го погледна право в очите от другия край на стаята.

Между тях премина нещо, наподобяващо омраза.

Романо беше племенник на последния патриарх и надарен наследник на едно от най-старите и могъщи семейства в ордена. Младият Романо беше най-сериозният претендент за поста на Сашийн, макар да беше ясно, че той ще изчака да свърши нейното властване, преди да направи опит да стане водач. Очакваше се, че през това време самият Киркус ще е станал патриарх. Лара не би могла да си избере любовник, който да е по-сериозен противник на Киркус от Романо.

Романо кимна с глава на Киркус, който кимна в отговор с полузатворени очи.

Ако изобщо беше решила да дойде, Лара щеше да придружи Романо. Тя очевидно продължаваше да избягва Киркус. Последното му избухване в горните бани на Храма на шепотите в деня след завръщането му беше поставило и двамата в неловко положение.

Той се беше надявал, че когато види отново Лара, ще се отнесе спокойно и зряло към положението, в което се намират. Имаше чувството, че е претърпял развитие в тази посока, поне по време на изпитанията си в чужбина. Вместо това веднага щом погледът му се спря върху нея, тялото му сякаш изпита някакъв непреодолим шок. И докато стоеше зашеметен и гледаше как тя минава край него, без дори да го погледне, Киркус осъзна, че крещи след нея такива потресаващи думи, че мина известно време, преди да си даде сметка какво е казал.

— Скоро ще се нуждая от съгласието ви, матриарх — прошепна на майка му жрицата Суул. — Остава малко повече от месец до годишнината на Аугере ел Ман.

Киркус мъчително преглътна буцата в гърлото си. Той извърна поглед от вратата в дъното на стаята и насочи отново вниманието си към разговора около себе си.