Читать «Роман от XIII в. (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 152

— Не е така — отвърнал той, — защото ако сега пристигнат двама рицари и ви насилят, кой ще ви се притече на помощ?

— За това — рекла тя — нямайте страх. Отивайте без угризения там, където решите.

— Щом такова е вашето желание, давам ви благословията си.

— Нека Бог ви закриля по пътя — пожелала му тя.

След тези думи Сагремор се отдалечил. Било между третия час и пладне. Без да спира да язди, стигнал до дома на Матамас. Той представлявал внушителен укрепен замък. Дяланите камъни в основите били от мрамор. Бил ограден от обширни и дълбоки ровове, над които се издигала здрава ограда от високи остри колове. Този замък имал един-единствен вход под формата на пищно изработено преддверие, изцяло от метал и мед. Сагремор се отправил натам по най-краткия път. Навлязъл в преддверието. Разглеждал го дълго време, защото му се струвало много красиво. Сетне, все още на кон, се качил в главната зала, където открил Матамас, който се подготвял да вечеря в компанията на своите рицари, наброяващи повече от тридесет. Щом видели рицаря, облечен в доспехи, всички млъкнали, за да чуят какво има да им каже. Последният се насочил направо към Матамас, когото познавал добре, и заявил без друг поздрав:

— Матамас, кралица Гениевра ти заповядва чрез мен да й изпратиш нещо за ядене при Извора на феите. Именно там се намира тя със своите девойки.

— Какво е това? — попитал Матамас. — Щом си един от хората й, с какво позволение влезе тук?

— С нейно.

— Добре, ще видим каква защита ще ти осигури тя! Той извикал веднага на хората си:

— Хайде, на оръжие!

Те хукнали, кой от една страна, кой от друга, да обличат доспехите си и се върнали много скоро. Сагремор се приближил до Матамас:

— Сега се защитавай от мен — рекъл му той, — защото те предизвиквам!

И като извадил меча си, се устремил срещу него. Другият побягнал към една стая, влязъл, и затворил вратата след себе си. Сагремор се обърнал и видял да прииждат около двадесет рицари, всичките в доспехи, които заковавали с дъски двата входа към залата и към стаята, за да не може никой да излезе. Сагремор разбрал, че ситуацията е сериозна. Съжалявал, че се е застоял, след като преди можел спокойно да си тръгне, ако иска. Все пак не загубил самообладание, въпреки че осъзнавал сериозната опасност. Другите му крещели, че е направил грешка като влязъл там, и го нападали с брадви и мечове. Убили коня му и Сагремор се озовал на крака близо до някакъв стълб, който се издигал насред залата. Отбранявал се със сетни сили. Разсичал шлемове и щитове и ранил няколко рицари, като не щадил усилията си до такава степен, че мечът му се счупил на нивото на дръжката.

117. Сагремор е хвърлен в затвора и осъден на хляб и вода

После вече не знаел какво да прави, защото другите го притискали и не спирали да го атакуват, така че два или три пъти го съборили на колене. Ударите се сипели върху него от всички страни и той едва задържал щита си. Ако не се намирал в близост до стълба, вече щели да са го убили. В това време Матамас влязъл в залата и го подканил да се предаде. Той отказал.