Читать «Роман от XIII в. (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 150

— Къде възнамерявате да ме отведете? — попитала тя.

— При вашия приятел, който ме изпрати тук.

Тя бързо се съгласила и двамата потеглили. При все това Сагремор не спирал да я оглежда. Тя му харесвала толкова много, че ако рицарят не му се бил доверил напълно, за да му я върне, щял да поиска любовта й, но тази причина го принудила да се откаже. Стигнали до десетте шатри, там, където Сагремор се сражавал срещу рицаря. Тъкмо ги преминавал, когато се появили десет въоръжени рицари. Те настояли, че не може да отведе девойката.

— Как така?

— Нашият господар от Таненж иска да знае коя е тя.

— За Бога — отвърнал Сагремор, — и дума да не става.

— Напротив, или ще влезете тук, или ще ви я отнемем насила и ще я заведем при него.

— Ще можете спокойно да ми я отнемете, ако не успея да я защитя от вас. Но, честна дума, докато съм жив, няма да я отведете, щом искате да прибегнете до сила.

— Добре тогава, защитавайте се — казали те, — битката вече започна.

— Ще се отбранявам, както мога — уверил той.

Без да чака, свалил девойката от коня и заявил достатъчно високо, за да го чуят всички:

— Хайде, приближете се, ако имате куража. Дори и да сте четиридесет на брой, нека Бог никога не ми дава своята подкрепа, ако успеете да я отведете, докато в тялото ми има живот и не съм пленен!

След като чул тези думи, един от рицарите се приближил към него и го попитал кой е.

— Аз съм от двора на крал Артур — отвърнал той.

— Как се казвате?

— Името ми е Сагремор Безмерни.

— Бог ми е свидетел, първият, който ви е нарекъл така, е сторил това с право! Наистина сте ужасно сприхав и горделив, щом заявявате, че ще се биете срещу всички нас заради тази девойка!

— Честна дума, по-скоро ще се бия, отколкото да ви позволя да я отведете, защото един рицар ме изпрати да я търся и ме помоли да му я върна. По-добре да загина, отколкото да не изпълня задачата си, тъй като той разчита на мен.

При тези думи към тях се присъединил рицар, облечен в доспехи, чиито цветове били като тези на шахматна дъска. Щом видял, че Сагремор е решен да защитава девойката срещу всички тях, си казал, че този рицар трябва да е много смел, за да им говори по този начин. Забелязал щита му, който бил изцяло надупчен от удари с копие или меч, ризницата му — със скъсани бримки на няколко места, той самият — покрит с кръв от свои и чужди рани. Изпълнен бил с такава почит към него, като към никого другиго досега. Все пак му заявил, за да изпробва силата на неговия характер:

— Сеньор рицарю, трябва да предадете девойката, каквото и да ви задържа.