Читать «Роман от XIII в. (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 153

— В този случай ще те убият.

— Убеден съм в това, ако успеят.

— Ако ми вярваш — рекъл Матамас, — ще се предадеш, както те умолявам.

— Бога ми, няма да сторя нищо и още по-малко да ви се предам, защото сте неприятел на монсеньор крал Артур.

Изпълненият с ярост Матамас не удържал вече хората си:

— Хайде, давайте!

Щом Сагремор ги видял да настъпват, побягнал към вратата на някаква стая, на която бил окачен щит. Грабнал го, хванал една брадва, заразмахвал я с две ръце и повалил мъртъв първия, който му се изпречил. Приближил го друг рицар, който го обгърнал за кръста. Той сторил същото и двамата паднали на земята. Веднага след това останалите се нахвърлили срещу Сагремор и го заловили, преди да може да се надигне. Щели да го убият, но Матамас извикал:

— Оставете го жив! Ще му отмъстя по-добре, отколкото си представяте. Затворете го.

Те се подчинили, като преди това свалили доспехите му, и го хвърлили в една тъмница близо до овощната градина. Бил хубав затвор, грижливо заграден с метални решетки от всички страни. Тъмницата била построена така, че минувачите лесно можели да видят кой лежи в нея. Затворникът също виждал хората отвън. Заповедта забранявала той да бъде хранен с друго освен с хляб и вода и то веднъж на ден. Именно в този затвор бил отведен Сагремор. Но неговият организъм бил такъв, че ако вследствие на някоя битка или по друга причина той се разгорещял, започвало да го втриса. Мъчел го такъв глад, че за малко не го обземала дива лудост. Всеки път изпадал в несвяст от отчаяние. Същото се случило и сега. Останал в затвора до деветия час и почувствал такъв глад, че сериозно си помислил как ще загине на място, без да се изповяда. Измъчвала го такава тревога, че трудно се въздържал да не закрещи. Точно в този момент в градината се появила красива и привлекателна девойка. Тя била дъщерята на Матамас, който я обичал много, тъй като нямал друго дете.

118. Дъщерята на Матамас, запленена от красотата на Сагремор, му носи тайно храна

Щом видяла затворника, го попитала кой е. Той й отговорил със затруднение, до такава степен бил уморен и изтощен, че е от двора на крал Артур.

— А как се казвате?

— Името ми е Сагремор Безмерни.

— Сагремор! — възкликнала тя. — Чувала съм много да се говори за вас. Затова съм ядосана да ви видя в този затвор.

— И защо, госпожице?

— Защото ще бъдете хранен само с хляб и вода и то само веднъж дневно.

— Наистина ли е такъв обичаят?

— Да, такъв е.

— Бога ми, този режим не е много добър за мен.

Девойката го огледала внимателно. Той й се сторил много привлекателен и изключително добре сложен. Със сигурност бил един от най-красивите рицари от двора на крал Артур. Изпитвала безкрайно удоволствие да го съзерцава и колкото повече го гледала, толкова по-красив й се струвал той. След като разговаряли известно време, Сагремор й заявил директно: