Читать «Кръвта на боговете» онлайн - страница 2
Конн Иггульден
- Сега можем да го почетем - каза той, сякаш говореше на себе си. - Можем да трупаме слава върху паметта му, докато не бъде смазан под тежестта й.
Касий въздъхна. Звукът беше като досадно стържене.
- Сенатът очаква вестта, приятелю - тихо рече Касий. - Да оставим стария свят тук.
Брут го погледна и жилавият сенатор почти се присви от онова, което видя в очите му. Моментът се проточи. Никой от стоящите зад тях не издаде нито звук. Макар да бяха участвали в убийство, едва сега започваха да се страхуват от града. Бяха повлечени като есенни листа от вятъра, загърбили здравия разум, оставили се да ги водят по-силните. Реалността се носеше из въздуха, сякаш Рим беше пресъздаден в златистите прашинки. Без да каже нито дума повече, Брут излезе навън. Останалите го последваха.
Улиците бяха оживени: хиляди товари и стоки бяха изложени на всеки свободен перваз и направо по каменната настилка, препречвайки пътя. Вълна от тишина се носеше от театъра на Помпей и изчезваше зад сенаторите, но оставаше с тях, докато те вървяха към форума. Улични продавачи, слуги и граждани замръзваха при вида на почти шейсет души с бели тоги, водени от човек с броня, който крачеше енергично напред, а дясната му ръка току посягаше към дръжката на меча.
Рим и преди беше виждал хиляди подобни процесии, но у онези, които се изкачваха по Капитолия, нямаше радост. Хората си шепнеха, побутваха се и сочеха червените петна по ръцете им и все още ярката кръв по дрехите. Клатеха уплашено глави и се отдръпваха, сякаш групата носеше опасност или някаква заразна болест.
Брут крачеше на изток и нагоре по хълма. Изпълни го стран- но очакване, първата истински емоция, откакто бе забил желязото в най-големия си приятел и бе почувствал потръпването, което му каза, че острието е достигнало сърцето. Копнееше да види форума и сградата на Сената, каменния център на огром- ната република. Трябваше да положи усилие, за да не ускори крачка, да запази бавното темпо, което колкото запазваше достойнството им, толкова и ги защитаваше. Нямаше да избягат от извършеното. Оцеляването им зависеше от това да не показват вина или страх. Щеше да се появи на форума като освободител.
Когато изкачи Капитолия, спря за момент. Виждаше заобиколеното от храмове открито пространство. Сградата на Сената сияеше, бяла и неопетнена, стражите на входа й бяха мънички фигурки в далечината. Слънцето започваше да напича и Брут усети как потта се стича под нагръдника му. Сенаторите зад него пристъпваха от крак на крак, без да разбират защо са спрели. Пътят пред тях бе широк, но тази сутрин от авторитета им не беше останало нищо и нито един от тях, дори Касий или Светоний, не смееше да слезе надолу, без Брут да ги води.
- Ние сме Liberatores - неочаквано рече Брут. - Долу има мнозина, които ще приемат радушно онова, което направихме. Има и стотици други, които ще въздъхнат с облекчение, когато научат, че тиранът е мъртъв и че Рим е спасен, че републиката е спасена. Ще има предложение за амнистия и тя Ще бъде гласувана. Всичко това вече е решено. Дотогава не забравяйте достойнството и честта си. Няма нищо срамно в постъпката ни.
