Читать «Кръвта на боговете» онлайн - страница 6

- Моля ви само за едно - Цезар да бъде обожествен посмъртно. Той беше първият гражданин на Рим. Легионите и народът ще очакват да бъде почетен. Нима онези, които го отстраниха, ще отрекат това? Не бива да има подозрения за срам, нито тайни по­гребения. Нека се отнесем към божествения Юлий с уважение, след като вече си е отишъл от този свят. След като си отиде от Рим.

Поставеният в безизходица Касий се качи на трибуната и за­стана до Марк Антоний. Дори така консулът изглеждаше здрав и силен до слабата му фигура. Преди Касий да отвори уста, Марк Антоний се наведе към него и промърмори:

- Получи своята победа, Касий. Сега не е време за дребни хора и дребни отмъщения. Легионите ще очакват погребение на форума.

Касий постоя неподвижен, обмисляйки думите му. Накрая кимна. Брут остана на мястото си; десният му юмрук беше стис­нал нищото там, където би трябвало да е дръжката на меча му.

- Благодаря на консула Марк Антоний за трезвото му мисле­не - каза Касий. - И съм съгласен с него. Трябва да има най-вече ред и той е по-важен от закона и мира. Нека гласуваме и след това ще имаме възможност да се оправим с обикновените граж­дани и дребните им емоции. Ще почетем Цезар посмъргно.

Сенаторите гледаха Касий. Брут кимна енергично на начина, по който беше поел контрола над положението. На това мяс­то имаше специални служители, чиято задача бе да обявяват гласуването и разискванията, но докато те ставаха от местата си около трибуната, Касий заговори отново, без да им обръща внимание. Нямаше да позволи никакво забавяне тази сутрин, нито щеше да допусне някой друг да вземе думата, преди да е приключил. Брут започна да си отдъхва.

- Онези, които са за пълна амнистия на освободителите на Рим, да станат, за да бъдат преброени.

Брут видя как потящият се тлъст Бибил скача на крака с енер- гичността на юноша. Останалите го последваха миг по-късно. Онези, които вече бяха прави, като Марк Антоний, вдигнаха десните си ръце. Последва момент тишина, след което Касий кимна и напрежението видимо го напусна.

- Против?

Сенаторите седнаха като един и нито един не се осмели да стане. Брут се почувства някак засегнат. Половината от тези хора тук дължаха живота и състоянията си на Цезар. Фамилии­те им бяха свързани с Юлиите, възходът им с неговия възход. Беше ги подбирал един по един през годините - все мъже, кои­то бе искал да почете поради една или друга причина. Брут бе малко разочарован. Тези хора бяха приспособенци, които чу­десно се ориентираха накъде духа вятърът. Цезар заслужаваше нещо повече от Рим, особено на този ден.

Поклати объркано глава и отново си даде сметка за кръвта по ръцете си - тя вече започваше да засъхва. Недалеч на фо­рума имаше фонтан и той искаше да се измие. Докато Касий поздравяваше Сената, Брут се измъкна навън. Взе меча си от стражите и се спусна сковано по стъпалата към площада.