Читать «Кръвта на боговете» онлайн

Конн Иггульден

Кон Игълдън

Кръвта на боговете

  Цезар   #5

Отново съм задължен на талантливата група, която чете, препрочита, спори ожесточено и редактира тази книга с мен. И по-конкретно - на Кейти Еспинер, Тим Уолър, Трейси Девайн и Виктория Хобс. Благодаря на всички ви.

На Джордж Романис

Аз съм изключително миролюбив човек. Мечтая си само за скромна къщичка със слаиен покрив, добро легло, добра храна, прясно издоено мляко и току-що избито масло, цветя под прозореца ми и няколко хубави дървета пред вратата; и ако Бог реши да направи щастието ми пълно, ще ме дари с радостта да видя шест-седем от враговете ми да висят на клоните на тези дървета. Преди смърт­та им ще им простя всички злини, които са ми сторили през живота си. Човек трябва да проща­ва на враговете си - но не преди да са увиснали на бесилото.

Хайнрих Хайне

ПРОЛОГ

Не всички бяха опетнени с кръв. Тялото му лежеше на студе­ния мрамор, неподатлив за червените струйки, които се стичаха по пейките. Отдалечаващите се поглеждаха назад поне веднъж, неспособни да повярват, че тиранинът няма да се надигне. Це­зар се беше борил, но те бяха прекалено много, прекалено твър­до решени.

Не можеха да видят лицето му. В последните си мигове во­дачът на Рим беше издърпал гънките на тогата си и бе покрил главата си, докато го блъскаха и пробождаха. Бялата тъкан бе цялата в разрези. Беше изпуснал червата си, когато се свлече и падна на една страна, и сега миризмата изпълваше театъра. Нямаше никакво достойнство в мъжа, когото бяха убили.

Над двайсет души бяха омърсени с насилието и някои от тях все още дишаха тежко. Около тях имаше най-малко два пъги повече свидетели, които не бяха извадили оръжие, а бяха оста­нали настрана и бяха гледали, без да помръднат и пръст, за да спасят Цезар. Извършителите все още бяха като зашеметени от насилието и топлата кръв по ръцете си. Мнозина бяха служили във войската. Бяха виждали смърт, но в далечни страни и гра­дове. Не и тук, не и в Рим.

Марк Брут прокара длани по острието на меча си и по тях останаха червени петна. Децим Юний го видя и изпаднал в страхопочитание, също беляза ръцете си с прясната кръв. Оста­налите почти благоговейно повториха действието. Брут им бе казал, че няма да останат обременени с чувство за вина. Че са спасили държавата от тиранин. Зад него те направиха първите крачки към широката ивица светлина, водеща навън.

Когато излезе на слънце, Брут пое дълбоко дъх. Спря на пра­га и остави топлината на лъчите да го изпълни. Беше облечен като войник, единственият мъж с броня и с гладиус на кръста. Макар да наближаваше шейсетте, голите му загорели крака бяха все още силни, здраво стъпили на земята. В очите му има­ше сълзи, но се чувстваше така, сякаш сянката на възрастта и предателството се разпръскват, а белезите по кожата му изчез­ват; сякаш се превръщаше в нов човек.

Чу как мъжете в тоги се събират зад гърба му. Касий прис­тъпи до него и го докосна по рамото, за да го успокои или може би да засвидетелства подкрепата си. Брут не го погледна. Лице­то му бе обърнато към слънцето.