Читать «Кръвта на боговете» онлайн
Конн Иггульден
Кон Игълдън
Кръвта на боговете
Отново съм задължен на талантливата група, която чете, препрочита, спори ожесточено и редактира тази книга с мен. И по-конкретно - на Кейти Еспинер, Тим Уолър, Трейси Девайн и Виктория Хобс. Благодаря на всички ви.
На Джордж Романис
Хайнрих Хайне
ПРОЛОГ
Не всички бяха опетнени с кръв. Тялото му лежеше на студения мрамор, неподатлив за червените струйки, които се стичаха по пейките. Отдалечаващите се поглеждаха назад поне веднъж, неспособни да повярват, че тиранинът няма да се надигне. Цезар се беше борил, но те бяха прекалено много, прекалено твърдо решени.
Не можеха да видят лицето му. В последните си мигове водачът на Рим беше издърпал гънките на тогата си и бе покрил главата си, докато го блъскаха и пробождаха. Бялата тъкан бе цялата в разрези. Беше изпуснал червата си, когато се свлече и падна на една страна, и сега миризмата изпълваше театъра. Нямаше никакво достойнство в мъжа, когото бяха убили.
Над двайсет души бяха омърсени с насилието и някои от тях все още дишаха тежко. Около тях имаше най-малко два пъги повече свидетели, които не бяха извадили оръжие, а бяха останали настрана и бяха гледали, без да помръднат и пръст, за да спасят Цезар. Извършителите все още бяха като зашеметени от насилието и топлата кръв по ръцете си. Мнозина бяха служили във войската. Бяха виждали смърт, но в далечни страни и градове. Не и тук, не и в Рим.
Марк Брут прокара длани по острието на меча си и по тях останаха червени петна. Децим Юний го видя и изпаднал в страхопочитание, също беляза ръцете си с прясната кръв. Останалите почти благоговейно повториха действието. Брут им бе казал, че няма да останат обременени с чувство за вина. Че са спасили държавата от тиранин. Зад него те направиха първите крачки към широката ивица светлина, водеща навън.
Когато излезе на слънце, Брут пое дълбоко дъх. Спря на прага и остави топлината на лъчите да го изпълни. Беше облечен като войник, единственият мъж с броня и с гладиус на кръста. Макар да наближаваше шейсетте, голите му загорели крака бяха все още силни, здраво стъпили на земята. В очите му имаше сълзи, но се чувстваше така, сякаш сянката на възрастта и предателството се разпръскват, а белезите по кожата му изчезват; сякаш се превръщаше в нов човек.
Чу как мъжете в тоги се събират зад гърба му. Касий пристъпи до него и го докосна по рамото, за да го успокои или може би да засвидетелства подкрепата си. Брут не го погледна. Лицето му бе обърнато към слънцето.