Читать «Кръвта на боговете» онлайн - страница 5

Сенатът ггочти беше забравил как бяха нещата навремето. Брут виждаше как дребосъците отново започват да осъзнават собствената си сила. Вече не бяха прости слуг и. Само за една сутрин, с един раздиращ гърлото рев те отново се бяха превър­нали в мъже. Той им беше дал това. Сведе замислено глава, но когато чу, че Марк Антоний взема думата, вдигна очи, внезапно обзег от подозрение.

- Запазете ред, сенатори - каза Марк Антоний. - След тази новина ни предстои много работа.

Брут се намръщи. Марк Антоний беше прочут поддръжник на Цезар. Неговото време бе свършило. Единственото, което му оставаше, бе да напусне залата с достойнство и да сложи край на живота си.

- На Марсово поле има легиони, които очакват Цезар да ги поведе срещу партите - продължи Марк Антоний, без да по­дозира за раздразнението на Брут. - Трябва да бъдат обуздани преди да са научили новината. Те са верни на Цезар. Към тях трябва да се подходи внимателно, в противен случай ще се раз­бунтува!. Единствено авторитетът на Сената стои между всич­ки нас и анархията, която заплашва да обхване града. Сенатори, запазете ред. - Последните думи бяха заповед, издадена с по- Дълбок и силен глас, за да усмири развълнуваните приказки.

Стоящият на прага Брут поклати кисело глава. Марк Анто­ний не беше глупак, но се опитваше да надскочи самия себе си. Нищо чудно да си въобразяваше, че може да бъде част от новата ера, въпреки че се бе подмазвал години наред на Цезар. Това също бе политика, но Брут знаеше, че сенаторите са все още вцепенени и се мъчат да се ориентират в новия свят. който им бяха натресли. Консулът можеше дори да се спаси, макар че щеше да му се наложи да подбира внимателно всяка своя стъпка. Още имаше стари вражди и Антоний щеше да понесе тежестта на много от гях. Въпреки това, поне за тази сутрин, той все още бе консул.

Трябва да има официално гласуване, преди и един човек да напусне тази сграда - продължи Марк Антоний и силният му глас проехтя в залата. - Ако дадем амнистия на убийците на Цезар, гова ще задуши бунта, преди да е започнал. Гражданите и легионите ще разберат, че сме възстановили справедливост­та и закона, потъпкани преди години ог един-единствен човек. Така че ви призовавам да гласувате така.

Брут замръзна, загризан от червейчето на безпокойството. Ка- сий стоеше до трибуната с леко увиснала челюст. Той трябваше да е онзи, който да призове за гласуване на амнистия. Всичко беше уредено предварително и Освободителите знаеха, че ще победят. На Брут му се прииска да извика възмутено, че фаво­ритът на Цезар ги измества в тази жизненоважна стъпка. Думи­те напираха съвсем ясно в ума му. Цезар беше предавал Рим на Антоний, когато напускаше града да се сражава с враговете си. Антоний беше неговият консул марионетка, маската, която му позволяваше да скрие тиранията си под старите форми на упра­вление. Какво право имаше този човек да говори, сякаш сега той ръководеше новата република? Брут пристъпи напред, но гласът на Марк Антоний продължаваше да отеква над тях.