Читать «Убийства в Манхам» онлайн - страница 180

Това обаче по никакъв начин не обяснява защо в самото начало не ми инжектира смъртоносна доза. Така много по-лесно и много по-успешно можеше да инсценира самоубийството ми.

Едва по време на полицейското разследване започнах да си задавам въпроса доколко наистина е искал да причини смъртта ми. Когато полицаите огледаха ленд роувъра, единият край на маркуча все още висеше през прозореца. Но другият просто се влачеше по пода, вместо да бъде свързан с ауспуха.

Може да се е откачил, когато колата тръгна. Може да се е закачил за Хенри и да се е отскубнал, когато колелата минаха през него. Но не можех да не си задам въпроса, дали изобщо някога е бил закачен за ауспуха.

Не можех да си представя, че Хенри е планирал нещата точно така, както се случиха. Искаше ми се да вярвам, че в даден момент се е разколебал. Ако искрено е желаел да ме убие, имаше предостатъчно възможности да го направи. Отново и отново се сещах за това, че не се опита да се дръпне от приближаващия ленд роувър. Може би е бил изтощен и уморените му крака не са могли да реагират навреме. Или просто е взел решение, когато е видял, че колата се е засилила към него. Както сам призна по-рано, не е имал смелостта да отнеме собствения си живот. Може би накрая е предпочел по-лесния начин — оставил ме е да го направя вместо него.

Може и да си въобразявам, може и да подлагам действията му на съмнение, а той в действителност, да не го е заслужавал. За разлика от Хенри нямам претенции, че разбирам човешката психика. Това поле на знания ми е твърде неясно и колкото и да ми се иска да вярвам, че накрая се е покаял за действията си, не мога да знам със сигурност.

Както не мога да знам и много други неща.

Доста хора дойдоха да ме посетят, след като ме изписаха от болницата. Някои дойдоха по задължение, други от любопитство, а трети наистина се тревожеха за мен. Бен Андерс беше един от първите. Носеше бутилка чудесно малцово уиски.

— Знам, че по традиция трябва да ти донеса вино, но смятам, че в този момент уискито ще ти се отрази много по-добре — каза той и отвори бутилката.

Наля по чаша и на двама ни и когато вдигнах моята в отговор на неговия мълчалив тост, си зададох въпроса, дали по-възрастната жена, с която бе имал любовна връзка през всичките тези години, не е била съпругата на лекаря. Не го попитах. Не ми влизаше в работата. А като си помисля, всъщност не ме и интересуваше.

Много по-неочаквано беше посещението на отец Скарсдейл. През цялото време се чувствахме неловко. Старите ни разногласия все още съществуваха, а и нямахме какво да си кажем. Въпреки това се трогнах, че си е направил труда да дойде. Стана, за да си тръгне, и ме погледна сериозно. Мислех си, че иска да каже нещо, да изрази с думи някакво чувство, което да сложи край на неприязънта, която като че ли винаги съществуваше между нас. Но в крайна сметка той просто кимна, пожела ми всичко хубаво и си тръгна.