Читать «Състезанието» онлайн - страница 6

Трополенето заглъхваше, а Хари не можеше да стори нищо повече, освен да гледа безпомощно как невярната съпруга се скрива зад дърветата, далеч от справедливия му гняв.

Поне се отърва от любовника й.

Хари Фрост прекоси с тежка стъпка поляната, надявайки се да зърне върху скалите размазаното тяло на Челере. На половината път обаче се закова на място, посечен от ужасна мисъл. Лудницата! Трябва да бяга — сега!

Джозефина се бореше с всички сили да поведе машината към земята.

Хари я уцели два пъти. С единия куршум одраска бензиновия резервоар зад нея. Вторият нанесе по-големи щети — блокира връзката между ръчката за управление и жицата, която контролираше формата на крилете. Неспособна да ги изкриви, така че машината да завие с вираж, Джозефина можеше да разчита единствено на руля на опашката. Ала завой без вираж беше като да летиш с безмоторен самолет преди братя Райт да изобретят крилете с променяща се форма — ужасно трудно и като нищо бипланът можеше да се плъзне в смъртоносен свредел към земята. Стиснала устни, тя направляваше руля като скалпел на хирург и внимателно насичаше напиращия вятър. Майка й, истеричка, неспособна да се справи и с най-простото нещо, я обвиняваше, че има ледена вода във вените си. А дали ледената вода не е от полза, когато си в саката летяща машина, майко?

Джозефина бавно върна биплана в курса.

Когато вятърът задуха отзад, й замириса на бензин. Огледа се — от резервоара капеше. Куршумът на Хари го беше пробил.

Кое щеше да се случи първо, зачуди се хладнокръвно тя. Дали бензинът щеше да изтече и моторът да спре, преди да се приземи на ливадата на Хари? Или искрите от мотора и веригите щяха да подпалят горивото? При тези обстоятелства огънят бе смъртоносен.

Аеролакът, който укрепваше и изолираше плата на крилете, бе запалим като барут.

Единственото открито място по-наблизо бе една поляна. Ако се приземи там, Хари ще я убие. Значи няма избор. Трябва да се приземи в лагера, ако й стигне бензинът.

— Хайде, Елзи! Върни ни у дома!

Под нея гората малко по малко се приближаваше.

Въздушните течения клатеха машината й. Неспособна да изкриви крилете, за да се противопоставят на натиска, тя се опита да я овладее само с хоризонталните стабилизатори и руля.

Най-сетне зърна езерото до лагера на Хари.

Точно когато се приближи достатъчно, за да види главната сграда и мандрите, моторът й се закашля, давейки се с последните бензинови пари. Витлата спряха да се въртят. Бипланът се смълча — само вятърът свистеше през жиците на рамката.

Джозефина се принуди да планира безмоторно чак до поляната.

Витлата, които допреди малко я движеха напред във въздуха, сега я дърпаха назад със съпротивлението си.

Само след няколко мига щеше да е твърде бавна, за да остане във въздуха.

Тя посегна зад себе си и дръпна жицата, която отваряше компресорната клапа на мотора, за да могат буталата да се движат свободно и витлата да се завъртят отново. Разликата се усети незабавно. Самолетът сякаш олекна.