Читать «Състезанието» онлайн - страница 5

Невероятно, но сега се случваше същото и с втората. Виждаше го изписано по лицата им, винаги когато Джозефина го тормозеше за още пари, за да плаща за поредното изобретение на Марко. Сега го умоляваше да откупи последната летяща машина на италианеца от кредиторите му, за да може тя да спечели въздушната надпревара от Атлантика до Тихия океан, а заедно с нея и купата „Уайтуей“ и петдесет хиляди долара.

Нямаше ли да е страхотно? Девойката летец и гаджето й изобретател щяха да станат известни. Престън Уайтуей — навирилият нос, роден със сребърна лъжица в устата вестникарски магнат от Сан Франсиско, спонсор на състезанието — щеше да ги направи звезди и да продаде петдесет милиона вестника. Тъпият съпруг щеше също да стане известен — прочут рогоносец, дебел и стар, посмешище за всички, които го презираха.

Хари Фрост беше богат, един от най-богатите хора в Америка и беше спечелил всеки долар сам-самичък. Но още не беше стар. Едва бе прехвърлил четиридесетте. Не, не беше стар. И нито един от онези, които твърдяха, че е дебел, а не мускулест, не го бяха виждали да убива кон с един удар — номер, с който се прочу на младини и който отскоро превърна в ритуал за рождените си дни.

За разлика от измамата с шофьора, този път нямаше да го хванат. Нямаше да си позволи повече изблици на гняв. И затова планира всичко до последната подробност. Искаше да се наслади на отмъщението студено, да подходи към него като към работа. Припомни си уменията си на измамник, за да привлече Челере на лов за мечки. Мечките не говореха. В тези гори няма да има свидетели.

Убеден, че е стрелял по-високо, отколкото се е прицелил, Фрост свали мерника леко и повтори изстрела.

Джозефина видя Челере да се катурва от скалата.

— Марко!

Трополенето в черепа на Хари Фрост се усили. Докато се взираше над дългата цев на пушката в прекрасното празно място, където допреди малко бе Марко Челере, той внезапно осъзна, че звукът не е спомен от фермата, а истински като оловния куршум, хвърлил съблазнителя на жена му в клисурата. Хари погледна нагоре. Джозефина летеше над него с проклетия си биплан. Беше го видяла.

Фрост имаше още три патрона в пълнителя. Вдигна пушката.

Не искаше да убива и нея. Без Марко тя щеше да остане с него. Само че го видя. Щяха да го затворят отново в лудницата. Вторият път нямаше да се измъкне толкова лесно. Нямаше да е честно. Не той беше предателят, а тя.

Фрост вдигна пушката и стреля два пъти.

Не прецени скоростта й. Поне единият изстрел я подмина. Оставаше му само един патрон — той събра мислите си, успокои нервите си и проследи биплана с цевта точно като фазан.

Право в целта!

Със сигурност уцели. Летящата машина се заклатушка и направи широк, непохватен завой. Хари зачака да падне. Бипланът обаче продължи да завива, олюлявайки се в посока на лагера. Машината летеше твърде високо и беше извън обсега на пистолет, но Фрост все пак извади един от колана си. Подпря цевта на ръката си и го изпразни. Оцъклен от ярост, той извади от ръкава си малокалибрен пистолет. Изстреля двата му патрона безплодно и потърси ловния си нож, за да извади сърцето на жена си, след като се разбие в дърветата.