Читать «Състезанието» онлайн - страница 57

— Какво открадна Марко?

— Трудът на баща ми.

— Какъв труд?

— Баща ми беше… аероплано червелоне… Как му се казва?… Мозък. Гений!

— Баща ви е изобретявал самолети?

— Да! Белла моноплано. Нарече го „Акуила“. На американски това значи „орел“. Когато докара своя „Акуила“ в Америка, толкова се гордееше, че е тук, че го кръсти „Американски орел“.

Речта й се забързваше с всяка следваща дума. Марко Челере работел за баща й в Италия като механик и му помагал да строи самолетите.

— В Италия, преди да си направи името кратко.

— Марко си е сменил името? Какво е било преди?

— Престоджакомо.

— Престоджакомо — повтори с усилие Бел звуците, които се изтърколиха от езика й. Помоли я да му продиктува как се пише името и го записа в бележника си.

— Когато Марко дойде, каза, че на американците им било дълго. Но това беше лъжа. Всеки знаеше, че Престоджакомо е ладро. Тук новото му име значи просто „бърз“. Никой не знае какъв беше.

— Какво е откраднал от баща ви?

— Нови методи за укрепване на крилото и контрол на въртенето — изстреля Ди Векио.

— Може ли да обясните какво имате предвид с „контрол на въртенето“? — попита Бел, за да изпита яснотата на мисълта й.

Тя започна да жестикулира и дългите й грациозни ръце заприличаха на криле.

— Когато аероплано се наклони насам, кондуторе — пилотът — променя формата на крилото, за да го завърти натам и после пак право.

Бел, като си спомни първия си разговор с Джозефина, попита:

— А баща ви случайно да е изобретил нещо, наречено алетони?

— Да! Си! Си! Това ти обяснявам. Алетони!

— Малки крила.

— Моят баща — каза тя и се тупна гордо по гърдите — моят прекрасен баба̀. Вместо да се изкриви цялото крило, се местят само малки части от него. Много по-добре е така.

Бел й подаде бележника си, както и писалката си.

— Можете ли да ми покажете?

Даниела скицира един моноплан и нарисува подвижни части в задния край на крилете. Много приличаше на жълтата машина, с която летеше Джозефина.

— Алетони, това ли е откраднал Марко Челере от баща ви?

— Не само. Открадна и сила.

— Не разбирам.

— Баща ми разбра как се държат крилете, за да ги направи силни.

Насред поредната лавина от английски, осеян с италиански и допълнен с още една скица, Даниела обясни, че монопланите често се разбиват, когато крилото им внезапно се скърши насред полет, за разлика от бипланите, чиито двойни криле били по-здрави. Бел кимна. На вътрешното поле в Белмонт парк често бе чувал същото. Бипланите бяха по-силни — една от причините всички така да се шокират, когато фармана на Едисън Сидни Мартин се строши. Според Даниела Ди Векио, Марко Челере предположил, че слабостта на монопланите не идва от „летателните“ опорни жици под крилото, а от „приземителните“ над него.

— Марко тества своя моноплано с чували пясък, за да направи както при летене — как му викате?

— Да симулира?

— Си. Да симулира натоварването при полет. Баща ми каза, че статичният тест е твърде опростен. Марко приемаше, че крилете не се движат. Приемаше, че натоварването върху тях не се мени. Но те се движат! Не виждате ли, господин Бел? Силата на вятъра и натоварването от маневрите на машината — карико динамик — атакуват крилете от много посоки и не само ги притискат, а и ги усукват. Глупавите тестове на Марко не включваха това — рече тя презрително. — Крилете му бяха твърде неподвижни. Той е меканико, не артиста!