Читать «Състезанието» онлайн - страница 48

Тя бързи свали пилотския си гащеризон, а после и блузата си и без колебание я разряза на ивици.

— Помогни ми да ги прекараме под него.

Бел обърна Арчи на една страна, а Джозефина се зае да подпъхва лентите под него. Бел завързва двата края.

— Вземи онези платнища и го завий да се стопли. Лекар!

Най-сетне се появи някакъв лекар. Стовари чантата си на земята, клекна до Арчи и опипа пулса му.

— Добра работа — каза той, докато оглеждаше кръпката. — Лекар ли сте?

— Виждал съм как се прави — отвърна кратко Бел. На собствения ми гръден кош, би добавил. Беше на двадесет и две и тогава на неговото място беше Джо Ван Дорн, който се опитваше с отработени движения да спаси живота на ученика си, докато по бакенбардите му течаха сълзи.

— Какво го е простреляло така? — попита лекарят.

— Кух куршум .455-и калибър.

Лекарят спря работа си за миг.

— Приятел ли ти е?

— Най-добрият ми приятел.

Лекарят поклати глава.

— Съжалявам, синко! Ненапразно ги наричат куршуми — убийци.

— Трябва ни линейка.

— На път е. На английския летец, който се разби, няма да му трябва.

След минути Арчи беше качен в линейката и пътуваше към болницата, под грижите на двама лекари. Междувременно детективите на „Ван Дорн“ успяха да се прегрупират и да оформят кордон около Джозефина.

Хари Фрост обаче бе изчезнал.

Бел бързо организира издирването на Фрост. Първото нещо, което направи, бе да нареди да се претърси всяка болница в района.

— Уцелен е поне три пъти — каза той, — може би и четири. А и Арчи му строши челюстта.

— Хванахме двама от техните, Айзък. Бруклински бабаити. Познах единия, работи за Род Суийтс, опиумния крал. Какво да ги правим?

— Вижте какво можете да изкопчите от тях, преди да ги дадете на ченгетата.

Бел не се съмняваше, че Арчи е омаял местните полицаи още щом е пристигнал. Беше обичайна практика да се сближават и да разберат на кого могат да разчитат да им помогне в извънреден случай.

— Вече пеят. Фрост им платил по сто на човек. Дал им парите предварително, за да могат да ги скрият при приятелките си, ако ги хванем.

— Добре. Едва ли знаят нещо повече за Фрост. Но вижте дали все пак няма да научите още нещо. После ще ги предадем на полицаите. Кажете им, че „Ван Дорн“ ще повдигне обвинение, за да ги оставят в ареста.

Бел отиде да види Джозефина, за да разбере как е след случилото се и да се увери, че охраната е увеличена, докато не заловят Фрост.

— Добре ли сте?

— Ще летя.

— Сега?

— Летенето ми прояснява главата.

— Не трябва ли да смените плата с дупката?

— Не отрязах плат от важна част.

Бел забърза към катастрофиралия самолет на Едисън Сидни Мартин. Странно беше съвпадението на катастрофата, отвлякла вниманието на всички, и нападението над Джозефина. Всъщност, едва ли са съвпаднали случайно. Бел беше сигурен, че Фрост така е планирал нещата.

Отдалеч се виждаше, че фарманът се е ударил с носа в земята. Фюзелажът му стърчеше право нагоре като надгробен паметник на клетия Едисън Сидни Мартин, който — ако подозренията на Бел са верни — бе жертва на убийство, а не на инцидент. Съпругата на баронета стоеше до биплана. Висок мъж с каска на летец я бе прегърнал през раменете, за да я успокои. Пушеше. Приведе се леко към нея и прошепна нещо в ухото й. Тя се засмя.