Читать «Състезанието» онлайн - страница 46

Фрост бе виждал падащи самолети и преди. Трябваше им изненадващо много време да се врежат в земята от около двеста метра. За това време никой, дори хората на „Ван Дорн“, нямаше да види как от камиона излизат хора. А след това щеше да е твърде късно. Щяха да му проправят път като футболни защитници, а той щеше да се вреже право в Джозефина.

Айзък Бел се възхищаваше на майсторските завои на Едисън Сидни Мартин, когато — тридесет минути след началото на полета му, едно от крилата се откачи. Приличаше на фокус. Двигателят все така ревеше, бипланът летеше. Строшеното крило се раздели на две — горната и долната повърхност, които се крепяха заедно на жиците, поеха по самостоятелни пътища. Останалата част от самолета прелетя край тях рязко надолу.

Трибуните ахнаха. Хората скочиха на крака, кръвта се дръпна от лицата им, а очите им не помръдваха, вперени в небето. Механиците във вътрешното поле гледаха ужасени. Една женя изпищя — съпругата на сър Едисън Сидни Мартин. Самолетът падаше с носа надолу. Ненадейно машината започна да се върти. Огромният натиск разкъса платненото покритие, което полетя зад самолета като кичури дълга коса.

Сър Едисън Сидни Мартин се опитваше да овладее машината, но бе много късно за това. Самолетът се удари в земята със силен трясък. Чу се стенание от хиляди гърла.

Някой изпищя.

Съпругата на англичанина тичаше към останките от самолета, но не тя пищеше: беше притиснала уста с ръце.

Писъкът бе дошъл някъде иззад Бел.

Джозефина!

Книга втора

„Пази равновесие като птичка на клонче“

10.

Айзък Бел дръпна браунинга от кобура под мишницата си и хукна към летателните машини. Устремът му разпръсна механиците, вторачени в останките зад него. В дъното на коридора, който му отвориха, той видя крехкият гръб на Джозефина. Арчи Абът я прикриваше с тялото си, а пред него шестима вандорнски детективи се биеха с настъпваща вълна бандити с вериги, бухалки и размахани юмруци.

Зад нападателите бе паркиран тъмнозелен камион за доставки на „Дабълдей, Пейдж и ко“. Черните му врати зееха отворени. Отвътре изскочи Хари Фрост с пистолет в едната ръка и нож в другата.

Един от детективите на „Ван Дорн“ вдигна пистолета си. В същия миг размахана колоездачна верига го изтръгна от ръката му и остави кървави белези по нея. Последва удар с бухалка, който прати детектива на земята. На тревата се озова още един детектив. Останалите четирима се опитваха да удържат фронта, но съпротивата им очевидно отслабваше. Пътят на Фрост към Джозефина бе открит. Хари Фрост се втурна напред със скоростта и силата на озверял носорог.