Читать «Състезанието» онлайн - страница 50
Джастин Скотт
— Оцеляваш? Е, късмет!
Бел попита и него:
— Какво ще кажете за това, господин Платов?
Платов взе болтовете и ги заобръща с нарастващо объркване.
— Е, странно! Много странно е!
— Защо е странно?
— Е, алуминий!
Главният механик Ръгс избухна:
— Какво, да го вземат всички дяволи, е правел алуминий на нашата машина?
— Какво искате да кажете? — попита Бел.
Платов отвърне:
— Е нещо, което да го няма. Е… как викате… слабо звено.
— Този винт в края на жицата е от алуминий! — беснееше Ръгс. — Трябва да е от стомана! Тези жици издържат на тонове напрежение, когато машината се движи рязко. Болтът трябва да е поне толкова силен, колкото жицата. Иначе, както казва господин Платов, е слабо звено.
— А откъде се е взел? — попита Бел.
— Виждал съм да използват подобни болтове, но не бих допуснал, че са сложили и на наши машини!
Бел се обърна към руснака.
— Виждал ли сте да използват такива болтове по подобен начин?
— Алуминият е лек. На скоби, на рамки — да. Но за болт? Само глупаци. — Руснакът върна болта на Лайънъл Ръгс, а обичайно веселото му лице бе необичайно строго. — Който направил, да го гръмнат!
— Лично ще натисна спусъка, ако открия копелето! — отвърна механикът.
11.
Айзък Бел се отправи към вагона склад, в чийто ъгъл Арчи беше устроил временен щаб. Разгледа докладите на детективите от „Ван Дорн“, както и телеграфните и телефонните новини. Въпреки раните си, Хари Фрост още не беше заловен.
Или по-точно — колкото и да не искаше Бел да го признае — Хари Фрост беше изчезнал.
Всички болници бяха предупредени да внимават за него и да ги информират, ако се появи. До момента нямаше информация от нито една. Фрост може би умираше в някоя канавка или вече бе мъртъв. Може би се криеше из фермите около пистата или пък беше стигнал до Бруклин, където гангстерите щяха да го приютят срещу заплащане и да му осигурят санитари и лекари. А можеше да е избягал към земеделските окръзи Насау или Съфък, или на север, към обширните ловни полета на Лонг Айлънд, където американските големци насъскваха хрътки срещу дивеча.
Бел телефонира до офиса в Ню Йорк. Поръча да изпратят още агенти от Манхатън, както и да държат под око влаковете, метростанциите и фериботите.
Разпрати и помощник-детективи по болниците, със строги указания да не се намесват, а само да звънят за помощ, ако забележат Фрост. Щом направи всичко по силите си да затегне пръстена около Хари Фрост, Бел остави десетина детективи със заповеди да не се отделят от Джозефина и отпраши към болница „Насау“ в Минеола, където откараха Арчи.
Прекрасната съпруга на Арчи, Лилиан, млада русокоса жена на деветнадесет, стоеше пред операционната с дълга наметка, покрита с прах от пътя от Ню Йорк. Изключително светлите й сини очи бяха сухи и гледаха съсредоточено, ала лицето й беше застинало в ужасена маска.
Бел я прегърна. Той запозна Лилиан и Арчи. Усещаше, че духовитата единствена дъщеря на овдовял железопътен магнат ще донесе радост в живота на приятеля му. Оказа се прав — двамата млади се обожаваха. После убеди закостенелия й баща да види Арчи като този, който е, а не като още един ловец на наследства.
