Читать «Състезанието» онлайн - страница 47

Бел стреля. Оръжието беше много точно, но детективът спринтираше, затова се прицели в тялото на Фрост, а не в главата му. Улучи. Куршумът проби палтото на Фрост, но Хари дори не забави крачка и насочи собствения си пистолет към Арчи.

Бел бе достатъчно близо, за да види, че Фрост ще стреля с „Уебли-Фосбъри“. Фрост бе известен с вкуса си към жестокостите и Бел не се съмняваше, че пистолетът е зареден с кухи патрони .455-и калибър.

Арчи не помръдваше, насочил своя пистолет към Фрост. Беше малък „Маузер“, 6.35-милиметров, експериментален модел, който собствениците на германската фабрика му бяха подарили по време на медения му месец. Бел предупреди приятеля си, че това оръжие е твърде леко, за да разчита човек на него, но Арчи му отвърна с усмивка:

— Спомен от медения месец е, а и не ми мачка костюма.

Без да мръдне от мястото си Арчи позволи на Фрост да намали разстоянието и бързо стреля три пъти. Скоростта, теглото и инерцията на Фрост обаче бяха по-силни от три шестмилиметрови куршума. Добрият мерник на Арчи успя да рани Фрост фатално, но огромният мъж щеше да предизвика касапница, преди да загине. Бел се прицели в главата на Фрост. В този момент Арчи застана на пътя му.

Напълно хладнокръвен, червенокосият детектив вдигна пистолета, за да довърши Фрост между очите. Преди обаче да стреля, друг нападател изби оръжието от ръката му с верига.

Айзък Бел мръдна вляво и стреля над рамото на Арчи. Нямаше съмнение, че отново уцели Фрост. Ала червендалестият великан успя да стреля от упор в Абът.

Уеблито изтрещя като топ.

Арчи залитна, почти вдигнат във въздуха от кухия куршум в гърдите си. Краката му се подкосиха. Фрост прибра револвера в джоба си и премести ножа в дясната си ръка, приковал горящия си от ярост поглед в Джозефина.

Докато падаше, Арчи нанесе мощно ляво кроше на Фрост.

Бел знаеше, че в това кроше тежко раненият му приятел е вложил последните си сили. Арчи уцели Фрост право в челюстта с такава сила, че костта изхрущя. Фрост се опули от изненада. Ножът падна от отворените му пръсти.

Бел почти го бе настигнал. Не можеше да стреля — Джозефина му пречеше.

Фрост се завъртя и побягна.

Бел понечи да го догони. Но докато прескачаше тялото на падналия си приятел, зърна кървава пяна да се надига от палтото му. Без колебание, той приклекна до него.

— Лекар! — извика той. — Бързо! Лекар!

Бел разряза палтото и ризата на Арчи с острия си нож. От раната продължаваше да излиза въздух. Бел се огледа. Хората зяпаха. Ала у лицето на един човек се четеше самообладание и желание да помогне.

— Джозефина! — Подаде й ножа. — Бързо! Отрежи ми парче плат от някое крило. Ето толкова голямо. Лекар! — продължи да вика Бел. — Мърдайте, бе, хора! Намерете лекар!

След секунди Джозефина се върна с точно отрязано квадратно парче жълт плат.

Айзък го притисна върху раната и закрепи с длани три от ъглите върху кожата на Арчи. Докато той дишаше, въздухът излизаше от раната, но Бел не му позволяваше да влиза отново оттам.

— Джозефина!

— Тук съм!

— Трябва ни още плат, за да завържем това.